ДУМИЧКИ… ЗА СПОМЕН
ДУМИЧКИ… ЗА СПОМЕН
Извивките на твойто тяло
леглото още помни.
Нощта пристъпва вяло
и дипли свойте спомени.
Навярно ще потънат в тъмнината
и ще се сгушат в топлата й пазва.
Ще си побъбрят с тишината -
на нея всичко се разказва.
Извивките на мойто тяло
едва ли помнят твойте устни.
Над бъдещето с тебе нямам право,
така, че настоящето пропускам…
БЪРЗ КРЕДИТ
Епилог със три надежди
ще ти спретна аз.
Обичта към нас поглежда
в този късен час.
По сърцата ни пристъпва
с токчета - от крак на крак.
От цигарата си дръпва
някой спомен пак.
Миналото пренарежда
като пасианс.
Епилог за три надежди
давам ти в аванс.
***
Влюбена съм може би.
Може би обичам.
А навън дъждът вали
и душата ми съблича.
Всяка капка е сълза,
от сърцето ми отронена.
Между локвите вървя,
вир вода от жадни спомени.
Влюбена съм може би.
Може би обичам.
Дъжд в душата ми ръми -
твойто име срича…
НЕ СЪМ…
Не съм златната рибка -
не сбъдвам желания.
Не чета вечер приказки.
Не скъсявам разстояния.
Не вярвам на казани думи -
речено не значи сторено.
Пропастите помежду ни
са още отворени.
И музикалната кутия
само насън свири.
И тя като мен е от тия,
дето душата си дирят.
Не съм златната рибка
и никога няма да бъда.
Не ме причаквай, умнико,
с въдицата зад ъгъла!
