Кънчо Великов

Априлски вятър нощите тревожи.
Април събужда пъпките от сън.
До кокала опрял е вече ножът -
от робските вериги хрипа звън.

Напира сокът в младите дръвчета
и те сънуват своя път зелен…
Събирай, даскале, юнак-момчета
за страшния учебен първи ден!

Ще тръгнат - не за хлебеца и лука,
и не за слава, ниви и пари.
На свободата трудната наука
докрай сърцата им ще покори.

Без нея струва ли петак живота
и ще познае ли душата мир?
Велик се вие пътят към Голгота,
към оня бял, заветен манастир.

Ще пее там горещото олово
в ония къси - вечни девет дни.
И семето на мъдрото ти слово
в браздите на душите ще кълни.