БЪЛГАРИЙО
БЪЛГАРИЙО
Продават се децата ти, Българийо.
Растат жита и плевели
във хлебна зима…
от трънени венци заплетени.
Продават се горите ти, Българийо.
А знае се - дърветата умират прави.
Стърчи прекършен твоя кръст,
зловещо във изсечени дъбрави.
Но корените крият стонове на врагове
и на дедите песните хайдушки.
Докато ни продават или тихо мрем,
дърветата прегърнати се пазят от градушки.
А Левски гледа от портрета любородно
на синия си поглед с идеала…
Звезди се ронят над земята,
попила паметта… в часа на хали.
ПО ПЕРВАЗА
Почуква по перваза пълната луна,
а първите петли набират сили.
Омесен някъде е утрешния хляб.
Жените - болката и обичта отпили.
Среднощна мъдра, онемяла тишина.
Вселенска мъдрост в камъните будни.
От календара се изронват дати.
Отломки сме от брегове изгубени.
Какво ли по первазите остава?
Очите светли - пълни със луни.
От изгревите - светлите надежди.
Да, земни сме! И над Земята
като дъжд ръмим.
