Иван Енчев

ЦВЕТНИЦА

Ти не яздиш вятър в нива пуста:
с бял Пегас към своя кръст
препускаш! -
Бисер на прасе не поверяваш.
На телето цвете не даряваш.

Сам живееш по закони прости,
сам се бориш с фарисеи злостни.
Нека те разпъват девет пъти -
смело ще възкръсва пак духът ти.

Чу ли тяхната присъда, чу ли?
Те те съдят - чули-недочули.
Те те учат - чели-недочели.
Те те мерят - зрели-недозрели…

С твоето причастие горчиво
не веднъж и дваж с кураж
си бивал.
Помниш и оназ тепсия вечна
със главата на Йоан Предтеча…

Боже, опрости им словесцата -
благослов въздай им по делата.
Тъй върви светът от вековете:
бурените мразят всяко цвете.

ЗЕМЛЯНИН

И Бог създаде човека по своя образ…
И стана вечер, и стана утро, ден шести.
Битие 1: 27, 31

И аз съм дар от Бога. Твар поредна по Земята.
Роден съм с орисия: капка в пролетна стихия.
Наоколо светът е тъй широк, пък аз съм сам:
с мечти - криле орлови, с думи - нокти остри!
На длан е всичкото ми лично и безлично време:
простор е то с безмилостна пожизнена ограда,
която хем се свива със пореден залез на деня
и хем се разширява с мъдрия човешки сговор.

Съдбата ми е строга. Всеки ден е светлотворен:
веднъж е той като арена, други път като завеса -
така се радвам, страдам, падам и летя отново.
Душата ми е с таен ключ за ехото на кръгосвета.
Просторът ми ще свие зъл юмрук в нечакан миг
и там сърцето ми като капчук ще спре:
до-тук!
Подобно стар космически боклук ще се стопя.
Но ще изгрея тук с очите на очакван земен внук.