Васко Попов

ИРОНИЧНА РАЗДЯЛА

Ще се видим
„на куково лято”!
Ще се срещнем
„на трийсет и втори”!
Преживяхме
невероятен,
мимолетен
любовен порив!
Не ни трябваше
време за размисъл;
не обича умът,
а сърцето!
Да превърнем
раздялата в празник,
на развързано - незаетите!
Не изглеждай
отчаяно есенна;
ще ти мине -
помни ми думата!
В този труден живот
е по-лесно
ироничното благоразумие!
А сега е добре
да си тръгваме…
Ще остана
да гледам след тебе
и когато завиеш
зад ъгъла,
за последно,
ще тръгна последен!
Повървяхме,
достатъчно близки,
без тълпата да ни усети…
А дали
си е струвало риска,
ще отсъди по-късно
сърцето!

ПРАЗНИЧНА СЪПРУГА

Тъжно ми е!
Как се изкушавам,
да ти звънна или да ти пиша,
но не бива - гордостта не дава;
ще ти прозвучи като въздишка!

Ще те притесни като камбана
на заупокойна литургия;
ако нищо светло не остана
и на тъмно няма да се скрием!

Тъжно ми е!
Есента съвпада
с няколко несправедливи дати.
Вдигам бяло знаме и не страдам;
развенча ни, който те изпрати!

Сбогом, моя празнична съпруга,
с ореол от делнични тревоги!
Шлагерно звучи, но друг и друга
ще заместват, без да ни помогнат!

Продължавам да не те тревожа;
вече знаеш пътя към сърцето …
С времето ще става все по-сложно,
ала ти звънни - ако се сетиш!

КЪСЕН ТЕСТ

“А годы быстро так спешат и догорают свечи,
а нам ведь только петдесят и это ведь не вечер…”
Сергей Павлов

Гори свещта
дори след петдесет.
Животът става сив
и монотонен,
но ние с теб
извадихме късмет:
любовен облак,
между два сезона!

Горя една
обречена мечта,
под съпровод
на есенно пиано.
И стана точно,
както предвещах:
за мен е късно,
а за тебе - рано!

Мечтахме
на различни честоти -
такава близост
няма перспектива!
Преди тълпата
да ни освети -
поредната любов
се разотива!

ТЕЛЕГРАМА

Няма смисъл
докрай да се
правя на чук!
Става спомен
и тази любовна
стихия.
Предпочитам
да скъсаме
заради друг,
отколкото,
заради мене
самия!

СЪН В НОЩТА СРЕЩУ АНДРЕЕВДЕН

Реката носи облачни води!

Разхвърлила ни е по двата бряга
и се опитва да ни убеди,
че вече няма смисъл и не трябва
да търсим мост и брод един към друг!

Достатъчно ни беше позволено!

Свободни да избираме - дотук;
нататък сме - омъжена и женен!

Пропуснали сме златната вода -
в катранената са ни потопили
и колкото да сменяме града,
не можем да обичаме насила!

Кошмари и наяве - тъжен свят!
Сънят ми ту потъне, ту изплува …

Ако не го забравя до обяд,
ще моля Минчо да го разтълкува!

ПРЕГРЪДКА

Не мога безразлично да те мисля!
Зад всеки ъгъл спомени ме чакат.
Едно е да ги пръснеш върху листа,
а друго е да ги събираш в мрака.

Съдбовната любов не ме връхлита!
След всяка утешителна награда,
променливата същност на жените,
ще се опитва да ме изненада!

Но ти успя! Прогледна и отмина
и ме остави насаме с въпроса:
„Какво отключи в нас, преди години,
спонтанната прегръдка върху моста?”

Така и не разбрах… А любовта ни -
неравностойна, късна, неприлична -
реши така внезапно да престане,
че нямах време да те разобичам!

Изтривам всичко неблагоразумно!
Засекретени, часовете с тебе,
премествам в „Бивши”, с кодовите думи:
„Созопол, Ропотамо и Несебър!”

***
Не трябваше да идваш!
Изтънява
уханието на един копнеж.
Изтече много болка оттогава
и не минава -
няма да я спреш,
с такива утешителни визити;
в такива носталгични часове…
Навлезем ли
в един и същи ритъм,
ще се събудим като врагове!
Размекна ни
вечерята на свещи -
ти плака,
Ерос Рамацоти пя …
И всичко си остана,
както беше.
Сега пък аз не мога да заспя!