Янчо Михайлов

Из „Притоплени надежди” (2019)

ПОРТРЕТ-1

Поетът днес,
макар да ръси още бисери,
е сврян
във мидена черупка.

Отдавна е отвикнал той да слуша
гласа на раковините.

И в грохота
на свирепото зимно море
с досада дочува
гълчащия глас
на жена си.

ВДОВИЦИ НА ПОЕТИ

Превити под кръста на грижите
в дните лукави,
за да се реят във висините
като птички небесни поетите;
пригвоздени към сушата,
докато странстват
с хартиени кораби
в поетични пиянства мъжете им,
днес на скалистия бряг
на самотата запратени,
не проклинат съдбата си,
напротив -
благодарност на Бога въздават,
че са били с тях,
докато вятър пречупи
стъблата им крехки
като на полските кринове.

ПОРТРЕТ - 2

Трудно намира думите
писателят, покосен от инсулт.

Сега гледа тъжно
като малко дете,
на което са отнели играчката.

ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА
(моментна снимка)

Закъснели думи
като в некролог,
малко захаросани.
Немного ценители -
художници или приятели
на художника,
повече са клошарите,
които с нетърпение
очакват почерпката
в края
на празничната вечер.

ЗАПУСТЯЛА НАДЕЖДА

През премрежените с решетки
прозорци на старите къщи
надничат некролози,
черните траурни кърпи по вратите,
с помощта на услужливия вятър,
махат за поздрав на гостите.

Смълчаната къща
на говорилия
преди век - два
поет
оживява
запустялото селище

СТАРИТЕ ПРИЯТЕЛИ

Хвърлили котва
в кафенето на главната улица,
с бавни глътки отпиват
на живота утайката,
предъвкват овехтели спомени
за предишни възторзи,
отдавна са си казали всичко,
думите като слюнки
хвърчат помежду им.
Току мине красива жена
и оживява меракът им,
на куц крак
подтичва след нея,
докато я погълне тълпата.

Не искри вече виното
в старите мехове,
утаено на дъното
кротко въздиша
в самотата на идните дни.

РАЗМИНАВАНЕ- 1

Разклонени пътеки,
разкривени посоки.

Отдавна
изговорени
са дните.

И празниците
отегчено се прозяват.

РАЗМИНАВАНЕ - 2

Премълчани диалози
в избуялата тишина…
Отеснели са думите
в дома,
гъмжащ от предмети.

***
Думите -
премръзнали врабчета,
търсещи подслон
под стряхата.
Прегракналият вятър
ги прогонва.

КРАЙПЪТНО ДЪРВО

Дърво,
даващо подслон на птиците,
сянка
на изнемогналия от жегата странник,
дърво,
край което профучават колите,
забързани нанякъде,
дърво,
което никой не забелязва,
докато
тежкотоварен автомобил
не прекърши на две
ствола му.

ТРУДНО Е

Трудно е
да събираш сутрин
разпилените
от звъна на будилника сънища,
да притопляш
поизмръзналите през студената нощ
вчерашни надежди,
да напъхаш
отеклите си крака
в обувките
на вечно бързащото утро.

Трудно е
да се събереш сутрин…
и да тръгнеш
все във същата,
отдавна начертана,
посока.

Трудно е.