АЛЕКСАНДЪР ЧОТРИЧ: „ЗА МЕН НАГРАДАТА „АЛЕКО” Е РАВНОСТОЙНА ПО ЗНАЧЕНИЕ НА НОБЕЛОВАТА…”
интервю на Людмил Симеонов с Александър Чотрич
Сръбският писател-сатирик Александър Чотрич е роден през 1966 г. в Лозница. Юрист, политик, депутат в сръбския парламент, общественик, бил е заместник-министър на диаспората. Издал е над 20 книги (първата през 1993 г.) с афоризми, хумористични и сатирични разкази и творби за деца. Получил е над 30 награди за литературното си творчество, в това число и от чужбина. Съставител и преводач на няколко антологии. Той е преводач и редактор на Антология на българския афоризъм (2019) - първо такова дело на сръбски език, събрала най-добрите наши автори в този жанр. Творби на Александър Чотрич са публикувани на 15 езика, отделни негови книги са издадени в Полша, Румъния, Словения, Македония и др. В България е издадена книгата му „Честна депутатска!” (2014). Александър Чотрич е лауреат на международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко” (2011), който се организира всяка година от Международна фондация „Алеко Константинов” със седалище в Свищов, редакцията на вестник „Стършел” и община Свищов. Наградата се връчва в Свищов по време на традиционните Алекови празници в началото на януари във връзка с поредната годишнина от рождението на Щастливеца.
„Мисля, че наградата „Алеко” е най-високата награда, която съм получил досега в своята кариера. Тази награда е с много голям авторитет на Балканите и особено в Сърбия.
Нейни носители са били такива писатели със световна известност като Уйлям Сароян, Ърскин Колдуел и Хайнрих Бьол.
Много се радвам, че тя е на името на великия български писател-сатирик Алеко Константинов, който е чест не само за българската, но и за цялата балканска литература.
За мен наградата за сатира на негово име е равностойна по значение на Нобеловата.
Колкото до сатирата, тя не може да промени нито света, нито властта в една страна. Eдинствено хубавото е, че властта се мени, но сатирата си остава, а докато има власт, ще има и сатира.
Римският сатирик Ювенал е казал: „Много е трудно да не пишеш сатира”. И в Сърбия, и в България има мнозина сатирици. Едно от добрите неща, които се случват при нас е, че имаме добра сатира.
Ето у вас е публикувана Антология на сръбския хумористичен разказ със съставител и преводач Ганчо Савов, в която са включени най-значимите имена в сръбския хумор.
Със съжаление обаче трябва да кажа, че като парламентарист се оглеждам и виждам, че другите депутати не четат сатира.
Аз обаче имам самочувствието, че се занимавам именно с този жанр. Преди всичко съм писател и имам призванието да допринасям с моите творби нещо все пак да се променя.
За мен политиката е неизчерпаем източник на сатира. А това, че съм бил депутат, ми помага да навлизам по-дълбоко в обществото, за да мога да предлагам по-добри решения.
В Сърбия има много добри писатели, които са се занимавали с политика. Ще спомена само великия Иво Андрич, който е Нобелов лауреат, но който е бил и дипломат.
Дължа да подчертая, че никога не съм имал проблеми с моята партия заради това, че се занимавам със сатира.
Според мен пред Балканите днес има два пътя - или държавите да се европеизират, или цяла Европа да се балканизира. Моето дълбоко убеждение е, че Балканите ще се европеизират и границите им ще останат само върху географските карти.
Аз съм за по-голямо сътрудничество в политиката, културата и бита на балканските народи и по-специално на тези от България и Сърбия.
Ние си приличаме по език, вяра, история и манталитет и наистина можем да бъдем някаква сила на Балканите, защото заедно представляваме народи, които са общо около 20 милиона души.
А като гост на Свищов мога да заявя, че свищовци имат искрени приятели не само в Белград, но и в цяла Сърбия.
Вярвам, че когато всички ограничения на границата се премахнат, тогава ние ще имаме наистина голямо сближаване в областта на културата и другите сфери на живота.
Накрая искам да предложа на моите български читатели няколко афоризми, които според мен са твърде актуални за днешното, а според мен и за всяко друго време.
Народът живее лошо, но никой няма право да се меси в личния му живот.
Човекът е нашето най-голямо богатство. Затова търгуваме с него.
Живеем като антични богове. Голи и боси сме.
Кажи ми от коя партия си, за да ти кажа диагнозата.
Той е успешен бизнесмен. Все още е жив.
Народът до вчера не знаеше кой го води, а днес вече иска да го сменя.
Най-лошото отмина. А и ние с него.
Ние ще ви водим. Достатъчно е само да замижите.
Покрай толкова много спасители удавникът нямаше никакъв шанс.
Имат голям апетит. Искат всеки ден да ядат.
Ям три пъти на ден. Всеки трети ден.
Работя като кон. А като такъв съм и заплатен.
Който не е с нас, той е против себе си.
Който доживее, ще разкаже. Ако има на кого.
Най-дълго може да се ходи по пътя, който не води за никъде.
Новина на деня: Днес никой не е убит!
Нашата история няма нищо общо с миналото.
Който твърди, че е зле, ще му стане още по-зле.
(превод: Людмил Симеонов)