интервю на Людмил Симеонов с Александър Чотрич

Сръбският писател-сатирик Александър Чотрич е роден през 1966 г. в Лозница. Юрист, политик, депутат в сръбския парламент, общественик, бил е заместник-министър на диаспората. Издал е над 20 книги (първата през 1993 г.) с афоризми, хумористични и сатирични разкази и творби за деца. Получил е над 30 награди за литературното си творчество, в това число и от чужбина. Съставител и преводач на няколко антологии. Той е преводач и редактор на Антология на българския афоризъм (2019) - първо такова дело на сръбски език, събрала най-добрите наши автори в този жанр. Творби на Александър Чотрич са публикувани на 15 езика, отделни негови книги са издадени в Полша, Румъния, Словения, Македония и др. В България е издадена книгата му „Честна депутатска!” (2014). Александър Чотрич е лауреат на международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко” (2011), който се организира всяка година от Международна фондация „Алеко Константинов” със седалище в Свищов, редакцията на вестник „Стършел” и община Свищов. Наградата се връчва в Свищов по време на традиционните Алекови празници в началото на януари във връзка с поредната годишнина от рождението на Щастливеца.

„Мисля, че наградата „Алеко” е най-високата награда, която съм получил досега в своята кариера. Тази награда е с много голям авторитет на Балканите и особено в Сърбия.

Нейни носители са били такива писатели със световна известност като Уйлям Сароян, Ърскин Колдуел и Хайнрих Бьол.

Много се радвам, че тя е на името на великия български писател-сатирик Алеко Константинов, който е чест не само за българската, но и за цялата балканска литература.

За мен наградата за сатира на негово име е равностойна по значение на Нобеловата.

Колкото до сатирата, тя не може да промени нито света, нито властта в една страна. Eдинствено хубавото е, че властта се мени, но сатирата си остава, а докато има власт, ще има и сатира.

Римският сатирик Ювенал е казал: „Много е трудно да не пишеш сатира”. И в Сърбия, и в България има мнозина сатирици. Едно от добрите неща, които се случват при нас е, че имаме добра сатира.

Ето у вас е публикувана Антология на сръбския хумористичен разказ със съставител и преводач Ганчо Савов, в която са включени най-значимите имена в сръбския хумор.

Със съжаление обаче трябва да кажа, че като парламентарист се оглеждам и виждам, че другите депутати не четат сатира.

Аз обаче имам самочувствието, че се занимавам именно с този жанр. Преди всичко съм писател и имам призванието да допринасям с моите творби нещо все пак да се променя.

За мен политиката е неизчерпаем източник на сатира. А това, че съм бил депутат, ми помага да навлизам по-дълбоко в обществото, за да мога да предлагам по-добри решения.

В Сърбия има много добри писатели, които са се занимавали с политика. Ще спомена само великия Иво Андрич, който е Нобелов лауреат, но който е бил и дипломат.

Дължа да подчертая, че никога не съм имал проблеми с моята партия заради това, че се занимавам със сатира.

Според мен пред Балканите днес има два пътя - или държавите да се европеизират, или цяла Европа да се балканизира. Моето дълбоко убеждение е, че Балканите ще се европеизират и границите им ще останат само върху географските карти.

Аз съм за по-голямо сътрудничество в политиката, културата и бита на балканските народи и по-специално на тези от България и Сърбия.

Ние си приличаме по език, вяра, история и манталитет и наистина можем да бъдем някаква сила на Балканите, защото заедно представляваме народи, които са общо около 20 милиона души.

А като гост на Свищов мога да заявя, че свищовци имат искрени приятели не само в Белград, но и в цяла Сърбия.

Вярвам, че когато всички ограничения на границата се премахнат, тогава ние ще имаме наистина голямо сближаване в областта на културата и другите сфери на живота.

Накрая искам да предложа на моите български читатели няколко афоризми, които според мен са твърде актуални за днешното, а според мен и за всяко друго време.

Народът живее лошо, но никой няма право да се меси в личния му живот.

Човекът е нашето най-голямо богатство. Затова търгуваме с него.

Живеем като антични богове. Голи и боси сме.

Кажи ми от коя партия си, за да ти кажа диагнозата.

Той е успешен бизнесмен. Все още е жив.

Народът до вчера не знаеше кой го води, а днес вече иска да го сменя.

Най-лошото отмина. А и ние с него.

Ние ще ви водим. Достатъчно е само да замижите.

Покрай толкова много спасители удавникът нямаше никакъв шанс.

Имат голям апетит. Искат всеки ден да ядат.

Ям три пъти на ден. Всеки трети ден.

Работя като кон. А като такъв съм и заплатен.

Който не е с нас, той е против себе си.

Който доживее, ще разкаже. Ако има на кого.

Най-дълго може да се ходи по пътя, който не води за никъде.

Новина на деня: Днес никой не е убит!

Нашата история няма нищо общо с миналото.

Който твърди, че е зле, ще му стане още по-зле.

(превод: Людмил Симеонов)