БЪЛГАРКА ЕЛЕНА
БЪЛГАРКА ЕЛЕНА
Всичко е поробил в село Джефер бей,
хубостта не може само да пороби!
Българка Елена като слънце грей,
щерките му неугледни болни са от злоба…
- Не излизай, дъщерко, навън, не смей! -
зла поличба тегне в майчината обич. -
Може да те срещне тъкмо Джефер бей,
той жесток е, да погуби е способен!…
Млада е Елена, жадува свобода,
не се вслушва в майчините си съвети.
Тръгва тя с дружките си за вода,
бялото лице в менците й свети.
На чешмата, дето хора не дели
и дарява всеки със вода студена,
влита беят със гавазите си зли,
връзват я за кон, убива той Елена…
Всичко бе поробил в село Джефер бей,
хубостта не можа само да пороби!
Селото Джефарче свободно век живей,
с името Елена - памет, почест, обич!
ИЗВОРЪТ ВЪЛШЕБЕН
Уморен от заблуди, несполуки, раздели,
престанах да те търся… Помислих си отчаян -
от живата материя, щедра, без предели,
Всемогъщият е забравил да те извае…
Но крилатият Пегас ритна със копито.
На извора от този удар двамата ни срещна.
Ти дълго стъпваше до мен мълчалива, скрита,
но в миг откри очи… Познах те безпогрешно!
Сега сме обитатели на Парнас, планината
с извора. И с вълшебната вода безшумно
на всеки, полетял с крилатия Пегас, ти даваш
надежда, воля, сила и благословна дума…
А в нощи непосилни, в дни немилостиви -
до сетния си дъх неотстъпно и безшумно,
всичко туй за тебе в себе си аз имам:
надежда, воля, сила и благословна дума…
САМОТНА МАЙКА
Надежди и грижи - кълбото ти тежко от обич!
Ти имаш повелителна нужда от време. От време!
И ден, и нощ - праведен труд в железния обръч,
в автобуса едва смогваш дъх да си вземеш.
Но ти си всесилна! В календар се превръщаш,
върху лика ти - мрежа от седем дни богоравни.
Ако е нужно, всяка минута обратно ти връщаш.
И устояваш!… Кълбото ти е цяло и здраво!
В обръча, препълнен с добро и със светло,
пламенее взаимната обич благочестива
и в мрежата на календара, до края заета,
тя е на първото място, сила налива.
Опора и взаимство е тя, туптящо сърце,
божествена сила е, молитва е свята.
Ще наедреят в ръцете ти две малки ръце
и обръча ще скъсат в едно костюмено лято.
ЛЮБОВТА НА ПОБЕЛЕЛИЯ МЪЖ
На проф. Миладин Апостолов
Побелял, нечакан и чакан, зван и незван,
в пъстроликия хаос между доброто и злото,
неподражаемо мирен, недосегаемо сам,
той навива това омотано въже на живота.
В сиводневие сам не разбра как се случи така -
на въжето до него застана жена светлолика.
Мълчалива, в дрехите скрита, пред очите - стъкла,
с ръцете си близо до себе си тя го повика.
Ах, ръцете й!… Прелива вълшебство в тия ръце!
За миг не се спират, въжето държат те на трима.
Докосват сега тихо едно примирено сърце,
а то, с белег до белег от рани, нова ли рана си има.
И веднъж - о, звезден миг - на въжето по пет стъпала
пристъпват те двама… „Обичам те!” - с рамо изрича.
Тя приведе челото си, счупи и двете стъкла,
с очите открити му каза: „И аз те обичам!”.
- Повелителю вечен на незнайните наши съдби,
ти тая любов благочестива тъй късно изпращаш.
Преживял е заблуди, покруси, и да не би
за пропилени надежди да се разплащаш.
- От първия дъх над въжето те са двойна звезда -
на него тя отредена, той на нея обречен.
Свобода е всяка заветна любов, свобода!
Любовта е без време - звезден Миг е и Вечност!
ДОБРОТАТА
Аз не знам за други признаци
на превъзходство, освен добротата.
Бетховен
Живее любовта им - щедра, строга!
Защитница на вярата им свята,
тя търси спасителния път към Бога -
безсребрения път на Добротата.
През ребусите тайни на живота,
неотклонно, тихо, без покана,
те двама - жена и мъж - вървят с Доброто
и след звездата си богоизбрана.
СПАСЕНИЕ
Пленително е в твоята градина…
Преливат в нея всички земни цветове -
от кълн до плод,
година след година
от твоя тих, неразгадан живот.
Изписана си ти
в тревите и в пътеките
от босоногите ти стъпки.
Усмихват се на слънцето
и дишат леко
спасените от тебе пъпки.
А стъпки на кого до теб сега ще спрат?
И кой ранената ти грижа ще спаси?
Но ти вървиш, вървиш по своя път,
кръстосваш ти градината красиво.
И пак от нещо свое,
отгледано от тебе -
от корен, лист, от цвят и семе,
отпиваш капките целебни,
намираш своето спасение.
