Мина Карагьозова

Като в приказката за спящата красавица,
в един много по-злокобен вариант -
всичко е замряло пред дебнещата смърт.
Всичко се отлага, или се отменя -
празни училища, празни кафенета,
празни ресторанти, празни улици,
без фестивали, без футболни мачове,
дори без олимпиада…
Празен, призрачен свят,
хора с маски, без лица и без очи.

И ако животът е движение,
откъде сме сигурни,
че вече не сме мъртви…

Животът се отлага.

Тези, които искат да живеят
тук и сега, са лесна плячка за
дебнещата смърт.
За студентите в Италия,
организирали парти
по случай завършването,
кмет иска да прати
карабинери с огнехвъргачки…

Стоим на разстояние едни от други.
Топлотата се отлага,
прегръдките се отменят,
до второ нареждане.
Всеки може да донесе
смърт на другите,
просто с това,
че се движи и диша.

Ако това не е адът,
Господи, кажи ни какво е?!

Може би Чистилището е тук,
на Земята?

Милост, Господи!
За всички нас,
за планетата,
за болните,
за умиращите,
за искащите да живеят!

Когато паузата свърши,
светът ще е различен.
Но музиката и поезията
ще са тук.
Ще си поръчам “Лято”
на Вивалди,
ще си поръчам “Пея за морето”
на Дулсе Понтеш
и ще прегърна
с обич и без страх света!