По повод книгата на ставрофорен иконом Дончо Александров, „Жажда за вяра”, С., 2019

Панко Анчев

Евангелието по св. апостол евангелист Йоан ни предава думите на Господ Иисус Христос, казани на самарянката, от която Той иска да пие вода: „Който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор на вода, която тече в живот вечен”. (Йоан. 4;14)

Бог даде на хората тази вода, за да не ожадняват никога. Но с нея Той отвори друга една жажда, която, слава Богу, православният християнин никога няма да утоли. Това е жаждата за вяра!

Тя е толкова сладка, че вярващият сам не желае да се лиши от нея. Но я утолява, като се задълбочава в Христовото учение, усвоява го и усилено, с пост, покаяние и молитви непрестанно се старае с вяра и любов да постигне Царството Божие.

В това си старание е ръководен, подкрепян, насърчаван и напътстван от свещеника. Така Бог възнаграждава приживе благочестивия и му помага да върви по житейския път.

През последните години се усили издаването на православна богословска литература. Нейни автори са както чужди  духовници и богослови, така и българи - архиереи, монаси и свещеници.

Отделните епархии и дори храмове подпомагат издаванията и успешно ги популяризират сред своите енориаши.

При този увеличаващ се брой на интересни, полезни, дълбоки и полезни книги поставям и книгата „Жажда за вяра” на варненския клирик Дончо Александров „Жажда за вяра”.

Отец Дончо Александров е престоятел на храма „Св. Атанасий” във Варна. Той е член на Епархийския съвет на Варненската и Великопреславска епархия и е отличен от митрополит Йоан с офикията (т. е. въведен е в духовен сан) „ставрофорен иконом”, която е най-висока за свещеник в Българската православна църква.

Отец Дончо е млад, но вече повече от двадесет години изпълнява богослужебната си дейност, проповядва, изповядва и духовно обгрижва своята многобройна енория. Той редактира списанията „Амвон” и „Камбанка”, които издава енорията към храма, водещ е на предавания с православна тематика по радиото и телевизията във Варна.

Човек трябва да прочете тази книга, за да види как един духовен пастир се грижи за душевното здраве на своите пасоми, на своите братя и сестри в Христа; как умело ги напътства, как им обяснява същността и смисъла на светите тайнства, на богослуженията и необходимостта от участие в тях, на позицията на Православната църква по остри и болезнени проблеми на съвременната нравственост (по-скоро безнравственост). Отецът пише спокойно, просто, ясно, разбираемо. И много добре, чисто и увлекателно!

Тези, които вече са в Църквата, ще получат от неговата книга още знания и практически насоки, ще проверят дали правилно изповядват вярата и участват в живота на Църквата.

А тези, които или са още на прага й, или са далеч от нея, ще намерят основанията, които да ги извадят от неверието и нерешителността да станат християни.

Авторът насочва вниманието им към онова, което не знаят поради своето неверие или криво са възприемали видяното и чутото, понеже са го получавали изопачено.

Отец Дончо просто ги улавя за ръка и ги повежда в един чуден свят, през който трябва да преминат, за да получат Божиите земни и небесни дарове.

Той е умен човек, достатъчно опитен свещеник и отличен писател, който познава читателите си, знае какво те искат и търсят и им го дава.

Ще ми се да опитам по тази книга съвсем бегло да щрихирам образа на православния духовник. Нека видим какъв човек е той, за да не позволяваме да се говорят врели и некипели за него.

Разбира се, свещениците, а и монасите и архиереите, са хора немощни и грешни като всички. Различават се от нас по това, че им е дадена от Бога власт да ръководят православните християни, да извършва върху тях тайнства, да ги обгрижват, напътстват, съветват и ръководят в духовния им подвиг.

Те не са „посредници” между християнина и Бога, без които може, а апостоли на вярата, изпратени от Господа да помагат и насочват мирянина в неговото ежедневие, да му отварят очите и вдъхват упование и вяра.

Повечето от тях са хора образовани, получили с вярата и служението си огромен опит, какъвто като миряни едва ли биха придобили. Това им дава правото, а и задължението да съветват и поучават, да показват пътя към избавлението.

Свещеникът е изповедник, пред когото се изповядват на Бог за сторените грехове. Той помага да се преодолее естественото притеснение и срам да кажеш в какво си сбъркал, къде си паднал в злото и греха.

Чрез свещеника Бог подава ръка на падналия, за да се изправи и да тръгне отново. Който се е изповядвал и е получавал такава помощ, знае какво означава това.

Аз лично познавам не малко свещеници - предимно от Варненската и Великопреславската епархия. Общувал съм с мнозина от тях, разговарял съм и сам съм получавал техните съвети и напътствия.

Това наистина са високообразовани хора, умни, мъдри, добри, грижовни, знаещи, четящи, културни. Авторът на тази книга отец Дончо Александров го доказва.

Тази книга засяга широк кръг житейски проблеми и явления. Тук буквално е събран животът на днешния човек, който е труден, объркан, самотен и носи повече душевни страдания отколкото радости  щастие.

Но то е защото този живот за огромното мнозинство от хората е извън Христос и без Христос. Сигурен съм, че с тази книга много хора ще се върнат в себе си, ще намерят душевен мир, ще послушат отеца и ще му се доверят. И ще свалят от себе си теготите на безпътицата и объркаността.

А тези, които не престават да се уповават в Църквата, ще видят нови двери, ще получат нови знания, за да укрепнат душевно и телесно. Отец Дончо Александров толкова увлекателно и убедително ни поучава.

Той притежава умението да говори просто за сложните неща, да дава убедителни примери и открива същността на онова, което привидно и поради незнание изглежда сложно, объркано и непонятно.

Отец Дончо Александров сбито и разбираемо представя най-важното в Христовото учение за вярата и Църквата, за онова, което тя върши или се върши в нея и което всеки християнин трябва да знае, разбира и следва.

В книгата е събрано знание за решенията на вселенските събори, за апостолските правила, догмата и каноните; той обяснява защо не бива да искаме „Църквата да се променя” и да я приравняваме с институциите на държавата и гражданското общество.

Много важни са страниците, посветени на заблудите, които хората носят в себе си за езическите вярвания и магии, за протестантските претенции към Православието.

Целият свят днес се изправил срещу Православието и Православната църква; той бълва лъжи и клевети срещу Църквата и духовниците, спекулира с нейните „консерватизъм” и упорството й „да не се променя”, защото „тя не е от този свят”.

Авторът разобличава и т. нар. „европейски ценности”, които прикриват езически вярвания, сатанински учения, преклонение пред материалното, удоволствията и егоизма.

Спокойно, ала точно и убедително той разобличава и опитите да се реабилитират езичеството и сатанизмът, като се утвърждават отречените като смъртни грехове самоубийството, хомосексуализмът, телесните съблазни, апологията на удоволствията и успеха, празнословието, абортите, кремирането на мъртвите…

За да си така убедителен и с прости думи да съумяваш да представиш сложните неща, се изисква наистина огромна култура, богословски знания, богат опит, любов към човека.

Отец Дончо Александров притежава ярък писателски талант и владее словото.

Затова е и толкова важна и необходима за всички книгата му „Жажда за вяра”!