Валя Василева

В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше пълна суматоха, а напрежението достигаше до 9-та степен по скалата на Рихтер. Оставаше по-малко от час до откриването на Коледното тържество.

Светът тръпнеше в очакване да се случат щастливи мигове и чудеса. Със зачервено и плувнало в пот лице Старецът даваше последни нареждания на секретарките си.

Късметът, Здравето, Парите и Успехът отдавна бяха пристигнали. Само Любовта нещо се бавеше. Най-нетърпеливи от всички бяха Парите:

- Хайде да тръгваме! Няма смисъл да чакаме повече Любовта! Нали идвала най-неочаквано, кой знае къде се е запиляла сега! - нервничаха те и допълнително обтягаха и без това напрегнатата обстановка.

Когато им предстоеше участие с благотворителна или благородна мисия, Парите винаги се държаха нервно и раздразнително.

Иначе се бяха изтупали с елегантен вълнен костюм от викуня, ушит с диамантени конци. Ризата бе подбрана в модерния цикламено-розов десен, а брилянтената папионка перфектно се съчетаваше с обувките украсени с 666 рубини.

През същото време Късметът с гордост показваше на Успеха последната си придобивка - хай тек джиесем от платина с изумрудени бутони, спечелен предната вечер на лотария.

Късметът и Успехът бяха първи братовчеди и като всички роднини по света си завиждаха, вечно се конкурираха, но заради празника се бяха облекли с еднакви костюми от камилска вълна и обувки от крокодилска кожа.

До тях се блестеше Здравето, захапало дебела пура, с ленен костюм, платнени обувки и сламена шапка на главата. Бройкаше секретарките на дядо Коледа.

Парите не спираха да крачат нагоре-надолу из стаята и да хвърлят гневни погледи към останалите гости, които проявяваха учудващо спокойствие и пълен непукизъм.

Единствен, който ги чу беше Дядо Коледа:

- И дума да не става! - троснато им отговори той. - Целият свят очаква Любовта! Не можем да тръгнем без нея! Ще я чакаме! Кой има нейния телефонен номер? - обърна се той към Късмета. Знаеше, че Любовта и Късмета се имаха от край време.

Тъкмо Късметът започна да набира номера и в този миг на вратата звънна Любовта. Влезе задъхана, с енергична и бойна походка. Беше облечена с дълга рокля на диви цветя, свободно падаща, с рязана бродерия, дълбоко деколте и много волани. На главата си беше сложила шеметна капела с огромна периферия украсена с гладиоли.

Жана д’Арк благородно би завидяла на решителността и безкомпромисността, която се четеше в погледа й. Нямаше и помен от онази Любов, която всички познаваха - покорна и нежна.

Вместо да им честити най-светлия Празник и да им остави да й целунат ръката като истинска дама, тя направо откри огън срещу тях с думите:

- Трябват ми много пари, за да тръгна с вас! Ако не ми дадете, ще си остана вкъщи и без това се чувствам много уморена и обидена на хората. Искат от мен невъзможни неща - уж все ме копнеят, а после не мога да им платя лекторските за разочарованията и душевните травми, които съм им била нанесла, освен това се чудят какви по-големи мъдрости и сентенции да ми припишат, че когато Парите свършели, съм си била отивала. Даже написаха и книга, че съм траела три години, а други решиха че съм още по-кратка - от 50 минути до 9 месеца. Ето, за това са ми нужни пари! Много пари, за да мога да оставам повечко време при хората. Другото, което много ме депресира е, че искат хем да бъда вечна, хем да не остарявам и ако може все на 18 години да си стоя. Абе, ако може да ме балсамират още на първата среща. За това смятам да си направя пластични операции! Всички видове! Отгоре до долу! Ще започна с присаждане на коса, лифтинг и мезотерапия на лицето, подкожно ще си имплантирам колоидално злато по цялото тяло, ще си сложа силикон в гърдите и на задните седалищни части - всички мъже тайно мечтаят да плъзнат поне един път ръка по латино дупе, ще си направя липосукция на бедрата, а за това ще ми трябват още пари!

- Тая е полудяла, вържете я и спешно извикайте лекар! - на висок глас изкрещяха Парите. Дядо Коледа беше застинал в средата на стаята и мигаше на парцали. Брадата му се беше разлепила наполовина от изненада. Най-малко от Любовта очакваше да чуе всичко това. От всеки друг, но не и от нея! Дали пък наистина не е превъртяла нещо?!

Е, случвало се е на моменти да не е много адекватна, но такава си беше Любовта - непредсказуема и действаше без правила! За съжаление беше твърде късно за каквито и да е било разсъждения, времето напредваше с бясна скорост, Светът ги чакаше на крака, а Любовта продължаваше да бълва врели-некипели:

- Ако не ми подпишете чек, никъде няма да ходя! Тази Коледа просто ще си я изтанцувате без мен! Мога да ви изпратя Вярата и Надеждата за утеха, но пък те са едни танцьорки…ха-ха …един дервиш влага повече чувства и пластика в танца си отколкото те …или най-добре да ви изпратя доведената си сестра - Изневярата! Ха-ха-ха! Гарантирам горещи емоции и бурни страсти на дансинга, а после и в съдебните зали! Хо-хо-хо! - още по-цинична и нагла ставаше Любовта.

Тръшна се най-демонстративно на креслото на Дядо Коледа, кръстоса крака, запали дълга цигара и изписа с едно издишване на цигарения дим във въздуха думата LOVE.

Всички гледаха втрещени как най-красивата думичка на света бавно се разкривяваше, разширяваше, стопяваше и безследно изчезваше в пространството.
Трябваше да се направи нещо спешно, оставаха само десет минути до тръгването.

- Колко пари ти трябват, дъще? - с бащински тон се обърна към нея Старецът.

- Много!!! Трябва да си оперирам и очите! Омръзна ми всички да казват, че съм била сляпа! Искам да прогледна веднъж завинаги!!! - Любовта тропна сърдито с крак и се разрида. Настъпи неловка пауза, в която всички наведоха глави надолу с чувство за вина.

Дядо Коледа безпомощно сви рамене и хвърли умоляващ поглед към Парите. Те гледаха упорито през прозореца, напъхали празни ръце в джобовете си и си правеха оглушки.

Когато ставаше въпрос за пари, Парите винаги се правеха на разсеяни, но този път трябваше да кажат нещо на всяка цена в своя защита, защото усетиха по гърба си хладната ласка на някакво гадно предчувствие:

- Хмм, много закъсняхме и нямаме никакво време. Заради Любовта, че не се чувства добре, не бива да разваляме Коледния празник. Ако иска да идва, ако не иска… - но Парите бяха прекъснати от Стареца.

- Не! Казах ви, че няма да мръдна и една крачка без Любовта! Кажи, дъще, точно колко пари ти трябват, че да тръгваме?! - обърна се той отново към нея, но този път с ясен и категоричен глас.

- Три милиарда долара! - Любовта тръсна с глава капелата и още по-силно се разрида. Един от гладиолите падна пред краката й. Здравето се втурна и кавалерски й го поднесе.

Дядо Коледа отправи тежък и заповеднически поглед към Парите. Те първо пребледняха, след което почервеняха и злобно фиксираха Любовта с присвити зеници на очите си, а рубинените им обувки изведнъж придобиха стоманен и остър отблясък.

Парите не смееха да откажат на Стареца. Все пак те бяха само едни мъртви пари, които оживяваха единствено по време на празници.

Тогава те придобиваха някакъв истински смисъл, превръщайки се в подаръци, радости и дребни жестове на внимание, чрез които хората доказваха любовта и обичта си един към друг.

- Знаеш ли колко любови можем да си купим и то хиляди пъти по-хубави от теб? - тихо изсъскаха Парите на Любовта, когато й подписваха чека.

- Знам - също тихичко им отговори Любовта, - но те ще бъдат купени изневери.

- Глупачка! - не се сдържаха Парите и нарочно бутнаха току-що подписания чек от бюрото на земята. Любовта скочи и го грабна от пода. Напъха го в деколтето на роклята си и с пленителна усмивка дари Парите.

Всички въздъхнаха с облекчение, че въпросът се разреши толкова бързо и лесно.

Заизлизаха навън и започнаха да се наместват в шейната. Навъсени, Парите седнаха до Дядо Коледа най-отпред, зад тях се настаниха Здравето и Успехът, а Любовта и Късметът заеха най-задната седалка, за да могат да си приказват и кискат на воля. Те винаги имаха някакви общи тайни и все за нещо се смееха, заради което другите им завиждаха.

- Не разбирам, защо ти бяха толкова много пари? - попита я Късметът, когато шейната набираше скорост да излети над Света.

- Спокойно, не бяха за мен, а за вас! - отговори му Любовта.

- Как така за нас? Кои имаше предвид? - не спираше да се учудва той.

- Ами - Теб, Здравето, Успеха. Това е моят Коледен подарък за вас. На мен пари не ми трябват, но ме хвана яд на Парите, които са вечно толкова стиснати и никога сами няма да се сетят да направят подарък. Все някой трябва да ги командва, да ги направлява, да им напомня или с хитрост да ги измами.

- Ти си невероятна, Любов! Винаги мислиш за всички! - зарадва се искрено Късметът. - Знаеш ли колко пъти съм се молел на Парите да ми дадат малко пари назаем. Нищо, че съм Късмет, но и аз го закъсвам понякога. А те винаги надменно ми отказват и дори веднъж се изказали по мой адрес пред широка аудитория, че съм бил хазартен тип. Много ме заболя от това. Ти поне знаеш колко хора съм направил щастливи и на мене ми става приятно да чувам, когато говорят зад гърба ми, че съм бил голям и хубав. Нямам търпение да зарадваме братовчеда Успеха и Здравето с тази новина. Преди малко то ми сподели, че искало да инвестира в някаква нова профилактична програма против стареене, а братовчедът ми се оплака, че нямал пари да почерпи за последния си успех и се чувствал много дискомфортно. А ти няма ли да се подложиш на някоя от всичките тези пластични операции, които изреди?!

- Разбира се, но догодина по същото време! - дяволито му намигна Любовта и двамата с Късмета отново прихнаха да се смеят.