РЕВНОСТ
Сяда. Става. Отива пред огледалото. Поглажда лявата си буза. Все още изглежда добре. Спортува. Слава богу, има добър сън. Нещата му вървят. Фирмата не е на върха си, но не може да се оплаче. Може да си позволи известен лукс.
Върви му и с жените. В смисъл, че му се лепят… Е, не както преди. Не беше шампион на верността и когато жена му беше жива. Сега не му се захваща сериозно с никоя. Не съм узрял за втори съвместен живот.
Свикна да живее според мераците си. Рано сутрин тенис. До обяд работа. Леко хапване в клуба. След това подписва документи, дава задачите за другия ден. Прибира се в кабинета си, преглежда вестниците. Малко телевизия, главно новини. Нова книга. Сиеста в легло-люлка. Изискана вечеря. Сам или с дама.
Независимо от компанията, си ляга рано. Среднощните сбирки отдавна го отекчават. Концерт или театър само в изключителни случаи. Бах, Шопен, Бетовен. Понякога Брамс. Световни солисти. Звезди на сцената. Тръпката преди всичко. Времето тече бързо.
Денонощието му е разчетено до минути. Зает е, винаги е зает. Беше го втълпил на всички около себе си. Поглежда костюмите на леглото. Всички до един фирмени. Чисти и без гънка. Колебае се между Пиер Карден и Версаче. Може би по-подходящ за случая е спортният. Не е необходимо да притеснява дамата. Що се отнася до него, той се чувства добре в кожата си дори да е гол.
Дамата… Притваря очи. Опитва се да си представи лицето й. Вдъхва уханието. Зелено като прясно окосена трева. Харесваше парфюма й. Дори физически усеща присъствието й. Обръща се импулсивно.
Разбира се, че няма никого. Съвсем се е побъркал. Не е в нейния стил да се появява без уговорка. Освен това отдавна беше сменил бравата. Последният път, когато я видя, беше все още хубава. Излъчваше сексапил на талази. Същият мощен предавател, който хипнотизира мъжете около себе си. Без да флиртува, без да си мръдне пръста дори. Като слънцето и луната, които светят без ничия намеса.
Съвършените й форми някак неприлично се очертаваха под напълно приличното й облекло. Беше се питал дали нарочно не търси пикантния ефект. Всеки път си казваше, че не е възможно изобщо да няма сетива за хищните погледи. Ако не беше така величествена и респектираща, сигурно щяха да я опипват насред улицата.
Тя респектираше и него. Обичаше го. Казваше му го често. Сега си дава сметка, че топлотата й никога не скъси невидимата дистанция. Не успя да я притежава напълно. Дори когато бяха съвсем сами, да я плесне собственически по малкото стегнато дупе. Поглеждаше го с оня свой доверчив, но парализиращ израз.
В леглото компенсираше. Беше всеотдайна. Нежна. Страстна. Жената на живота му. Беше влюбен до уши. И все пак се разделиха. Замисля се. Бяха решили да се оженят. Подари й годежен пръстен. С миниатюрен диамант. Свали го от витрината, защото само той беше достоен за нея. Сложи го на тънкия пръст.
Беше избрала роклята. Искаше да му я покаже още на другия ден. Младоженецът не бива да вижда роклята преди сватбата, вяло се опъна той. На карък е. Това не важи за нас двамата, захапа леко ухото му тя. Трябва да съм сигурна, че ще ме харесаш. Хайде, скъпи. Не можа да й откаже. Не можеше да й отказва от първия ден. Усмивката й, извивката на шията, мекото движение на ръцете, синевата през миглите…
Протегна ръка, закова я във въздуха. Беше като магнит. Лепеше го за себе си като безмозъчен пубертет. Но каква беше вината й, че се въртеше около нея като пеперуда на свещ? Питаше се защо не може да прояви характер, защо не умее да се защитава.
После си казваше - за каква отбрана става дума, да не сме на фронта. Беше толкова дребнаво от негова страна. Освен това на жените трябва да се отстъпва в детайлите. Седнал съм да оспорвам нищо и никакво…
За важни неща се разбираха само с един поглед. Като близнаци. Преди срещата заседна в някакво кафене. Не искаше да види проклетата рокля. Осъмна в дома си пред празна бутилка. Изключи телефона. Осъзна - беше го страх. Потъна в гъста лепкавост, от която не можа да изплува. Муха в мед.
Не се боеше от сватбата. Ужасяваше се, че и след това другите, всички останали, пак ще я гледат. Държа се като неандерталец. Не мога да им избода очите. Нямам право да й забраня да ходи по земята. Не мога да попреча на тялото й да се радва на живота.
Замина още следобед на вилата на един приятел. Взе си отпуска по телефона. Каза на шефа си, че му се гади, че е нелечимо болен. Вдигна температура. Потъна. Не знаеше кой е, нито къде е. На третия ден дойде на себе си. Може да съм глупак, но няма да го понеса… Няма значение.
Сега е друго. Ще се видят като приятели. Без ангажименти. Тогава тя напук се ожени за съседа си. Сигурно заради роклята. Упрекна се, че отново издребнява. Как ли изглежда? Избра светлосиня риза. Запрехвърля вратовръзките. Колко ли щеше да изтърпи да гледа как точат лиги подир жена му? Спортният костюм върви и без вратовръзка. Да не забрави розата.
Ами ако е остаряла? Какво му става, нали срещата е само приятелска? Нейните тънки ръце, с които го прегръщаше. Косите, които се сипеха върху тялото му. Устните, които го поглъщаха целия. Поглажда слепоочията си. Вече не е съвсем млад. Но мъжете на тази възраст още ги бива. Казват му го често. Знае е, че е така.
Ще бъде съвсем различно. Просто ще се срещнат. Стари познати със стари спомени. Времето наистина лекува. Какъв глупак е бил… Сакото ляга като излято върху силните рамене. Ризата е небрежно откопчана. Харесваше й да го гали по гърдите. Взема розата.
Дори да е грозна, мъжете пак ще се обръщат след нея. Това нещо не се губи. Не, не е ревнив. Само дето не би понесъл да я опипват с погледи. Сини, кафяви, черни мъжки лъскави очи. Последен поглед в огледалото. Все пак тя не им се поднасяше сама. Но би могла за негово спокойствие да си измисли по-друга походка. По-каква? Не се сеща.
Нямаше да е тя. Не може, не става… Беше негова. Не могат да са само приятели. Дори да е грозна, стара, да куца, да си търси ченето, пак ще има някой отстрани, който да я гледа.
Сяда във фотьойла. Не, няма и сега да го понесе. Трябва да са в различни измерения. Усеща зеленото ухание на прясно окосена трева. Обзема го някогашната безпомощност. Лепкавост. Муха в мед.
Вади бутилка от барчето. Две чаши. По две късчета лед. Лек дискретен звън. За срещата, която няма да се състои. Така е по-добре. Със сигурност по-безболезнено. И за двамата.
