Гюлшен Алиева

Цъфтят окъснели бадемите в двора,
а Вселената сцежда солена сълза,
но петли кукуригат навън на стобора
и авлиги припяват от млечни гнезда.

И какво, че Вселената хлипа в пестници,
аз събирам в престилката ябълков цвят,
ще отмине плача й в презрели пшеници
и ще тръгнат талиги по Стария свят.

И какво, че гласът на Всемира пресипна,
ще сваря чай от лайка и риган в менче
и ще грабна дайрето, все още лирична,
ще стоя под звездите и ще сплитам венче.

И ще сплитам иглики във плитките смугли,
страховете ще свличам в тревожни сърца,
ще наръся Земята със бели щурчета,
о, Господи, дай ни оранжа на всички слънца!