Милена Обретенова

Малка бях, когато в България за първи път внесоха маргарин. Каква красота! Опаковките - пластмасови, шарени! Стилни, мислехме си очаровани! Не хартиени като на глупавото ни краве масло.

Вкуса на маргарина от онова време не помня. Помня само едно: Заръбахме усърдно филийки, намазани с маргарин. Почувствахме се облагодетелствани от една нова модерност. Забравихме задължителното за всеки дом краве масло. То остави семплата му опаковка! Минали-неминали два-три дни и - окислено по краищата! А маргаринът не „мръдва”!

„Голямата промяна” демократично увеличи асортимента на маргарина. Кеф ти видове, кеф ти страна на произход, кеф ти разфасовки! Опаковките - пластмасови, шарени, стилни! Е, вкусът понякога и той - пластмасов… Ама цял свят го яде, ние ли ще се правим на интересни?! Ето, децата ни отричат вкуса на маслото. Отраснаха на маргарин. И ръбаме, ръбаме филийки с маргарин. Усърдно. Защото вече истински сме част от една нова модерност. Глобална.

Ами бялото саламурено сирене? Не ви ли звучи леко просташко? Са-ла-му-ра!… Необработен балкански бас, съпровождан от ритъма на тъпан. Друго си е я „Мо-ца-ре-лааа!”, я „Га-у-дааа!”. Напълно различен диапазон! Висока, висока тоналност! Ангелоподобни трели като за кастрирани тенори! Модерност, модерност! А децата ни - без зъби още в прогимназията. Пилешко с инжектирани хормони за бърз растеж.

Модерност! А момченцата ни - с бюстчета. А момиченцата ни - с латиноханшчета.

Тиква, ряпа, патладжан… Как звучи само: простовато, простовато - просто срамота! Банани срещу грозде и авокадо срещу ябълки. А на ябълките белим корите - там, където преди, знаехме го твърдо, бяха витамините. И децата ни - без минимален имунитет!

Модерност! Променихме се!

И строим вече магистрали - квинтесенцията на интегрираната ни модерност! А коя беше първата крачка? Първата крачка, началото - половината на цялото! Маргаринът! Да живей!

И летим по магистралите - с ново самочувствие! Някак си глобални! Глобално променени!

И летим по магистралите ? почти видоизменени!

И летим по магистралите - подменени, фалшификати на бившите себе си.
Летим, летим!… Само в едната посока летим. Натам, към дверите на бленуваната абсолютна модерност. Към Терминалите летим. Началото на пътя към още повече маргарин в лъскави пластмасови опаковки.

Слава богу, изменихме се!

Изменихме си!…

Носталгия някаква ли усещам? Айде моля! Стига глупости!

март 2020 г.
В. Търново