Тодор Бакърджиев

Последните години на 19 век са климатично нещастни за българските земи. Адска суша, прегорели полета, изчезнали рекички. За разнообразие на злото - и бомбардиращи градушки. И масов глад в селата.

В Хасковска и Балбунарска околии има случаи, когато отчаяни селяни се самоубиват, за да не гледат как бавно чезне гладната им челяд.

В градовете обаче си живеят нормално. Богаташките трапези са отрупани с консервирани меса и дивеч, патешки дроб от Страсбург, швейцарски сирена, сардели и други деликатеси.

На този фон Яворов написва своята покъртваща “Градушка”, а Вазов гневно призовава: “Елате ни вижте, вий от нази гоени”.

Новогодишните празници за 1900-та година са с шумни тържества и приеми и балове с високи гости от чужбина. Фердинанд е довел и брат си принц Филип Кобур Готски. Двамата, като нарушават официалния протокол, гуляят до два часа през нощта.

А изкупните цени на селскостопанските стоки разоряват производителите. 1 кг сирене струва 1 лев, а 1 кг месо 70 стотинки. Селата заплащат възземането на българската държава, дават средства за безотчетните фондове, а на всичкото плащат и сюзеренния данък на султана.

Поземленият данък е заменен с десятък - сиреч, забравения от турско време юшур. Фердинанд не приема протестната селска делегация. Тогава възниква Съюз на земеделските дружби.

Доскоро безропотният селянин гледа властта все по-накриво. В Русе се провежда митинг с 10 хиляди души.

Властите правят контрамитинг. Правителствените оратори са заглушени от враждебно настроени селяни, които издигат свои трибуни. Митингът е разтурен, но без успокоение.

Опозиционни народняшки деятели разгарят напрежението и внушават на селските първенци, че правителството може да падне, само ако се прибегне до насилие.

В село Красен става остро сблъскване на конни стражари със селяни.

На 16 април 1900 г. хората в Тръстеник изгонват кмета и правят тричленка. Околийският началник тръгва с 40 души конни стражари да възстановява реда. В общината пристига стражар и му съобщава, че от селата Пиргово и Мечка се задават две големи тълпи.

Изпратеният от началника пристав не се решава да даде заповед за стрелба. Тогава разбуненото множество обгражда и разоръжава пристава, заобикаля стражарите, бие едни, а на други сваля мундирите.

Човешкият порой изпълва площада и заобикаля общината. Околийският началник безуспешно се опитва да го усмири. В кметската стая нахлуват разярени жени, бият го с юмруци и го изхвърлят през балкона.

Един стражар успява да избяга и се залоства в камбанарията, за да не могат селяните да известят околните села.

Скоро се справят и с него.

Така започва Тръстенишкият бунт, най-голямото селско надигане в новата история на България.

В селото са изпратени две роти войници. Започват преговори с метежниците за предаване на водачите на размирието. Бунтовниците умишлено удължават преговорите и спечелват 24 часа.

В този интервал председателят на околийската дружба Илия Братоев и авторитетните председатели на селски дружби Бени Кръстев, Цани Братоев, Марин Вълканов и Дечо Консулов успяват да се свържат с близките села и околии да получат подкрепление.

По селата ехтят камбани и се събира народна войска, която се отправя към Тръстеник. В село Две могили един селянин се изкачва на църковната кула и бие камбаната, докато клепалото я пропуква.

Селската войска организирано приижда към Тръстенишкото поле - напред са въоръжените части, след тях резервните.

Събрана е селска кавалерия от 300 души, съставена от запасни войници и командвана от запасни старши и младши унтерофицери. Тя настъпва в боен ред, командвана с тръбни сигнали.

Двете правителствени войнишки роти са атакувани от въстаналите и разбити. Ранени са един капитан и двама подпоручици. Правителството е сериозно разтревожено.

От Търново са изпратени две роти, които откриват огън още отдалече. Убити са двама селяни и са ранени други девет.

Към Тръстеник се придвижват войскови поделения - пехота и кавалерия, от Свищов, Разград и Добрич.

Бунтовниците не се примиряват. Успяват да разбунят селата от източната страна на Русе. Към града потеглят 170 каруци с въоръжени селяни.

До село Липник са известени, че войската е укрепила казармите в града, поради което се връщат по домовете си.

По-активните участници в метежа успяват да се прехвърлят с лодки в Румъния. В Русе са отведени под стража 400 участници в бунта и са оставени на хляб и вода. Започва да действа военен съд.

Чак тогава гражданите разбират какво се е случило и какъв е истинският обхват на метежа.

Защото още в началото му са спрени всички опозиционни и независими вестници, в Русе излиза само правителственият вестник “Воля”.

Обявено е военно положение в Русенско, Свищовско, Разградско, Търновско и Горнооряховско.

Почти едновременно с бунтовете в Тръстеник, Шабла и Дуранкулак се ражда Българският земеделски съюз.

След мащабните селски вълнения правителството на Тодор Иванчов не успява да се задържи на власт.

Въпреки потушаването на бунтовете селската съпротива не е сломена - хората упорито отказват да приемат декларациите за десятъка, а общинските съветници подават оставки, за да не участват в описването на снопите.

Така исторически предупредително завършва Тръстенишкият бунт.

22 години след Освобождението ограбените от собствената си държава поданици се превръщат в спомен за най-доброто от българския поборнически дух.

В пример за будна социална непримиримост и наченки на същинска гражданска активност.