Васил Аврамов

Не бих искал покоя му да смутя,
на него, Великия Неспокойник!
Но дойде февруарският сняг
със страшния плач на Ботев.

Февруарският сняг.
Аз през него вървя
към бесилката стенеща в мрака
и вие в гърдите ми онзи звяр,
който ближе раните на юнака…

Българийо - моя гореща сълза,
дето стискам я все неизплакана!
Как бих искал като вълк да изгриза
онова черно въже над Дякона.