Станка Пенчева

Ще си отръскам козината, като мокро куче,
заради чуждите очи - опашка ще засуча,
ще се подписвам по огради и дървета,
ще гоня котки,
ще съм псе сред псетата.
И много рядко, в мразовити зимни нощи,
когато умните лежат на топло и се пощят,
ще се измъквам сам във снежната пустиня
под небеса оцъклени, дълбоко сини
и цял настръхнал - от студа, от още нещо -
ще чакам да завият тъмните гори отсреща
и гърлото прегракнало,
раздрано без пощада,
със вълчи глас
на вълците ще се обади.

2011 г.