Петър Ванчев

„Две праскови посях и две череши”…
Петър Василев

Изсъхнаха тук прасковите и черешите…
И няма как да разцъфтят.
„Каквото беше - беше!” -
повтаря твоя стих светът.
В небесната градина, възкресен
ще срещнеш ти Иван Николов -
„от сетната метафора взривен”,
и оцелял в лирично слово.
Ще срещнеш и Червенко Крумов,
отворил сам „Врата в небето”.
Той търсеше неземни думи
сред неземните поети…
А нейде в сатиричен клуб
пак Петър Марев, свъсил вежди,
ще редактира „Раят луд”
и дяволите ще подрежда…
Тополите си Симеон Стоянов
край райските реки ще е засял.
Но той при тях не ще остане,
че раят би му доскучал.
Накрая със Иван Маринов
ще седнеш и ще спориш пак
за черната и бяла половина
в безсмъртието за мерак…
Това ще бъде и го знаеш.
Но чак, когато срещнеш там баща си,
ще разбереш - без край е Краят
и си отново у дома си!