НА ВСИЧКИ ПОЕТИ
НА ВСИЧКИ ПОЕТИ
Когато времето притихне
и минутите се слеят с тишината,
върху белия лист на безвремието
се раждат стихове -
пречистени и святи.
Докоснати от Бог,
но написани
от ръката на поет!
Когато пространството изчезне
и време, дух и космос
се слеят във едно - се ражда вик
от болката на всяко лицемерие.
И тътенът на този стих
отеква в нас като спасение.
ТИХАТА ПРЕГРЪДКА
Благославям утрото
и тихата прегръдка,
с която се събуждам
и се разтварям във ръцете ти.
И слетите ни сънища,
от които се ражда новия ден -
еднакво различен
в необята
на галактическия цикъл.
Благославям деня, в който
тръгваме по своите си пътища
и прекосяваме вселени…
За да се завърнем на единствено
възможното място -
ти в моето и аз в твоето сърце.
Благославям святата нощ, в която
смирено притихвам до теб.
И ритмичния пулс на сърцето,
което пише нашите спомени
на звездния лист на небето…
НА БАЩА МИ
Кръговрат е нашият живот
и знам, че все някога
щеше да се случи!
Затова не се сбогувам с теб,
а благодаря за всичко,
на което ме научи!
Отиде си от този свят смирено и тихо,
тъй както тихо и достойно бе живял.
Но защо ли със всяко изминало лято
все повече спомени ме връщат към теб?
Сънувам често и мама -
усмихната, грижовна, добра.
Бъдете като ангели наши отгоре,
докато ни има на тази земя…
ЛИЛАВИТЕ СОФИЙСКИ ВЕЧЕРИ
В едно друго време,
в една друга реалност,
назад през разстояния и сезони,
все още виждам онези
вълшебни софийски залези!
Небето, обагрено в лилаво
в тихия летен сумрак,
който бавно се спуска
и приспива уморения ден.
И малките улички
в центъра на София -
все още тихи и с много дървета,
с изпочупени улични лампи,
но по-скъпи дори и от
пищен парижки булевард.
Шума на последни трамваи
и фонтаните пред НДК,
нощният силует на Витоша
над витрините на „Витошка”…
Моите софийски лилави вечери
останаха там - в едно друго време,
в една друга реалност…
ИЗПОВЕД
Започвам с това, че те обичам
и като изповед отеква в моята душа.
Но знаеш, че две души не си приличат
и еднаквостта да търсим е само суета.
Душата ми е свободна като птица,
която лети към избрани светове -
ту малка лястовича песен, ту като орлица,
към тебе се завръща с вяра на дете.
В живота ми за избора кармичен
не една вселена прелетях
и в този свят и звезден, и космичен
душата ти сред хиляди избрах.
Не я затваряй, дори в широки рамки,
защото и те са мнима свобода.
За нея пространствата ще бъдат малки,
щом като не са от небеса.
ЗА ТЕБ
Във времето забързано и еднакво подредено
незнам какво да ти даря,
за да станат дните ни по-цветни
и да заехтят като бушуваща река.
Жестове, усмивки и тревоги
изтичат покрай нас като
пясъчна следа…
Бих искала с думи светове да сътворя,
в които господар да е човешката любов.
Да я има и за малкия човек, останал сам,
и за всеки, който търси Светлина.
За теб, за мен, за другите, които сме
цветовете на разцъфнало дърво,
а всъщност сме частица от всемира!
Подарявам ти стиха си!
В него е цялата вселена.
