Людмила Калоянова

ЕМИГРАНТСКИ СТИХ

В този живот на абсурда
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина и
кой ще ни я дефинира -
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ -
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци”,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.
Каква бе тази орис -
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение.

Вината си я носим и без плеядата джуджета,
готови да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си, ако обичате,
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие!
Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем свойто изкупление.

ЛИНГВИСТИЧНО

постоянно
мигрирам -
в нови наречия и
чужди езикови
пространства

моите езици
са строителите
на живота ми -
аз съм тяхната
(недовършена)
Вавилонска кула

обитават ме като
фигури в картината
на Брьогел Старши
разбъркат ли се,
ще се разпадна
на ята от
неразбираеми думи
и ще се пръсна
по цялата земя

КЪЩАТА НА УЛИЦА „МИЛЕТ”

Някога изпълнена с бъдеще,
къщата на улица „Милет”
е празна.

Баща ми носи мартеници
на гроба на мама -
честити й пролетта.

Децата отдавна ги няма.
От стената го гледат само
портретите, сложени в рамки.
Напразно говори с внучките
по телефона и си представя
лицата им.

Един далечен братовчед
го търси сутрин в седем
и привечер отново в шест.

Всяка пролет татко прекопава
семейната градинка и после
я засява с любовта си.
Нали децата ще идват.

Къщата на улица „Милет” ги чака -
все още.

ОТКРАДНАТО ВРЕМЕ

Ръката ми - Клепсидра -
пресява песъчинки
от кехлибареното дефиле
на спомени и зараснали
рани.

Времето се стича
по реките на пръстите
и притихва върху дланта ми -
риба, останала без хриле.

Някой ден, когато вените
пресъхнат, а морният водопад
на Клепсидра замре,
откраднатото ще се върне
с един живот назад.

Тогава аз и моята звезда ще
се отправим към небесните
меридиани…