Никола Гигов

Българино, с ятагани сечен,
върху клади мъчен и горян,
ти какво преди смъртта изрече,
нейде между пламъците взрян.

Вместо смърт - съзираше казаци.
Виждаше през Дунава коне.
И Балкана пееше с байраци,
с руски и хайдушки рамене.

Горе върху шипченските чуки
изкопа на внуците окоп.
Нека стене пушечният пукот
върху твоя неоплакан гроб.

Нека вдигат бруствер от пръстта ти,
а от кръста - орден изковат,
от сърцето - роза ароматна -
да целунеш своя руски брат.

И да станеш нашето разпятие
нейде покрай шипченския друм:
Българино, роза за приятели
в гилзата
от шипченски куршум.