Георги Атанасов

ЕЛЕНОВО ИЗВОРЧЕ

Във гъстата гора на място скрито
красив елен снега разри с копита.
Все стръкчета трева и стара шума
от зимен глад привиждаше ума му.
Дълба така дълбоко той увлечен,
че щом си тръгна там вода потече.
Кошута после доближи самичка,
водичка пи и сподели на всички
елени и кошути из мъглата
че изворче е бликнало в гората.
Че в корена водата се услажда
и бързо си отива всяка жажда.
И преживели зимната стихия
кошути идват там вода да пият.

Пък аз, нали, нов телефон си имам,
край извора прикрих се да ги снимам.

ХАЙДЕ ДА ЖУМИМ

Над двора се бавно смрачава,
но в ниската, тънка тревичка
все още се чува гълчава.
Щурците играят на жмичка.

Надвесих ухо над земята,
но щом ме видяха притихнал,
завикаха: „Нов си в играта.
Ти жмиш.” И набързо се скриха.

Но щом съм затворил очички,
заспал съм. И спали са всички.

В ЗАМЪКА НА ДВЕТЕ РИБКИ

Обичам морето - водата и плажа,
където реката водите си влива.
Там замък издигнах от пясъка влажен,
а в него се скриха две рибки игриви.

Вълната ги плисна зад сивата кула
и дълго ги гледах отгоре надвесен
как нещо си казват, дори се целуват,
но друга вълна ги заля и отнесе.

И замъкът с тях надълбоко потъна.
Ех, свърши на рибките бързи играта.
Едната отплува към морското дъно,
а другата тръгна назад по реката.

Обичам морето и синьото лято,
когато се срещат брегът и водата.