Илко Капелев

ЯРОСТТА НА СТАРИЯ ЛОВЕЦ

Преди в цевта му да назрее бунта,
ще стресне бара с тихо появяване.
Ще дойде капнал в кучешките унтии
и може би преди развиделяване.

А всичко ще му бъде много ясно:
скучен лов, рогата - подарени.
И той ще псува старостта си бясно,
обиден на убитите елени.

От келнера и хората забравен,
ще пие джин до дъното на риска.
Докато във пушека на бара
една полярна сова не изписка…

ЗАВИНАГИ

Загубих ли те или те открих
в минутите, когато падна мрака?
Сега живееш в този малък стих.
Едно щурче в нозете ми проплака…

Ний с теб ще си измислим стих голям.
отмерен, ала с пулса на зората…
… А аз ти обещавам, че дотам
ще бъде пътят тих и неповратен…