МОМЧЕ И ВЯТЪР
МОМЧЕ И ВЯТЪР
Грабна му шапката,
то се засмя. Имаше буйни коси.
Чувство за хумор и синева,
палав, с момчурляшки очи.
Те са връстници. Пролет, цъфтеж -
всичко за тях предстои.
Кой да се сърди или да се спре.
Вятър и момък - еднакви стрели.
Нищо особено, а гледам в захлас -
сценка без поза, кратко намигване.
Как да отмина като бързия влак,
тук на перона играта е истинска.
***
Дай ми знак,
Душата ми низвергната
чува конски тропот, а не звън.
Кой преследва я, почти невидим?
Вятър ли е или дим?
Музика звучи - нестройна, духова,
носи ми тревога, не покой.
Тъжно-смешни са и песнопойките -
бит-пазар на селския събор.
Има всичко, всякакви артикули,
вехти nota bene без адрес.
Даже чекмеджета с изненади
пръскат се по острия си шев.
Дай ми знак,
дори по гълъб пощенски.
/Може и със счупено краче/.
Щом замръкна на перваза лунен
да намеря рехаво перце.
Мога да го пазя дълго,
дай ми само знак и тишина.
Шепите си да разтворя
за заслон и топлота.
