хайку и други тристишия

Павел Боржуков - Боржи

СМИСЛИ

Човек е сам
в гъмжилото от светове.
Живее само с ехо.

Камъкът -
едноутробният ми брат
все тъй е до сърцето ми.

Къртицата все рие пръст
към светлината -
подир Сизиф с камъка.

Ще се родя със светлината,
която е сега
от другата страна.

Един безкраен лъч
проблесна в бурята
и свърза световете.

Човек и мравка
в полумрака се домогват
до единствения слънчев лъч.

Една пчела
е спряла времето
във зърното на кехлибар.

В сълзата на дете
светът изплува
целият наопаки.

Мравунякът е по-висок
от всяка пирамида,
гледана отгоре.

След изстрела
в небето зейна дупка
към друго измерение.

Глетчерите слязоха
със Снежния човек сред нас.
Нова притча за Потопа.

Зимата натрупа
преспи до сърцето ми.
Надавам вълчи вой.

Среднощен лай
ме достига във съня.
Човешка глутница.

Листа от детството ми
плават във реката.
Заточен съм на сушата.

Човеците се раждат
слепи и умират
със отворени очи.

ЯВЛЕНИЯ ГОСПОДНИ

Чудото на изгрева
превърна мигом
колибрито във феникс.

По пътеката
настигнах охлюв,
а мене - пеперуда.

Глухарчето…
И то е без гнездо,
в което да се върне.

Пуснах папагала,
той се вкопчи в клетката.
Колко много думи вън!

Луната е една
голяма златна ябълка,
Ламята е стоуста.

Самодиви
в бяла премяна
и дъх на варосани вишни.

Заесенява…
С царевиците
си пуснахме бради.

Лятото за сбогом
ми помаха със крило
от гнездо на щъркел.

Първата нишка
проточиха жерави
за мост над Йордан.

Прелитат лястовици
край панелите,
без стрехи за гнезда.

Светкавиците оредяха.
Врабчето на прозореца
не го е страх от мен.

След мълниите вън
проглеждам със една
светулчица във стаята.

Три пъти бухалът
ме беди с лунен глас.
Нямам вест от теб.

Даже сенките заспиват
проснати навън. Това мое
улично безсъние!

Дъждът отмина
подир птиците и развя
опашка на паун.

Сезон на пуканки.
децата се катерят
по напъпилите вишни.

Олимп е планина
на боговете.
Рила е на бог.

НОЩ БЕЗ ЧЕРВЕНИ СВЕТОФАРИ

Градът се сипна
цял в очите ти -
без червени светофари.

Луната се разполови
в две котешки зеници.
Нощ за любене.

Махам с крила,
но не достигам
небето в очите ти.

Лежим под звездите.
Бабини зъби и мравки
в косите ти.

Дърветата зачеват плод.
Нощес жена ми
е сънувала дете.

Любовта ми вече
е по-голяма от мен.
Какво от туй, че се смалявам!