ВАЛЕНТИНА
ВАЛЕНТИНА
На Д.
Узряла е! След нея се извиват
дори зелени за любов глави,
но тя е като крепост и свенливо,
към своя захаросан мит, върви.
Измисленият някъде живее,
лишени от любовна ласка дни;
той също фанатично търси нея
и няма с друга да я замени!
Жена - мечта, жена и половина -
достойният за нея е един;
с тревожно постоянство Валентина
ще продължи да търси Валентин!
И без да жали слабости и сили,
това неповторимо същество -
ще мине точно с него под венчило;
ако не може в този - в друг живот!
ВЕНЧАЛЕН ПРЪСТЕН
В КАФЕНЕТО „РИЦ”
На колене поднесен късен пръстен,
събужда умиление и смях.
Той крие две женитби зад гърба си,
а тя - на трийсет - още е мома.
Такава сделка е неравностойна,
но осветява общата им цел:
тя - млада, ослепителна и стройна;
той - възрастен, невзрачен и дебел.
От самолет личи, какво ги свързва.
Увлечени в актьорската игра -
тя - неспокойна - към олтара бърза;
той - озарен - лети към трети брак!
И влюбен до уши, извън сезона,
настроил я на скъпи честоти -
ще я повози в джип за двеста бона
и с нейна помощ, ще я прелъсти …
Към края на платената пиеса
той може от любов да откачи,
но няма да откъсне поглед лесно
от тези необичащи очи!
БОДЕЖИ
Тя още спира погледи! Иван
е състарен от риза на райета.
Хотели, яхти - а на заден план -
родината на любовта - морето.
Семейните им погледи блестят,
изкуствено събрани в обектива.
Отива си не само младостта;
и средната им възраст си отива!
Разрошен фотограф е възхитен,
какви „излизат” - одухотворени,
а всъщност, тя си спомня млад елен;
той не забравя хубава Елена …
Прегърнати към спомена вървят!
Не е от топлината и морето -
което виждат за последен път -
бодежите са от стрели в сърцето!
***
За ласкавия изгрев натъкмени,
тържествено край пътя се редят,
брезите - вече в огнени премени -
като войска, излязла на парад.
И радостен за погледа изглежда,
а всъщност натъжава до сълзи,
парада на сезонната надежда
на капещите есенни брези.
Ще слезе зима в техните предели;
листата им ще станат спомен пак,
ала преди да се посипе белия,
ще пада дълго време златен сняг.
И разпилели оредели клони,
брезите примирено ще мълвят:
„Не спете, красотата е сезонна!”
Но вече ще е късно за това!
СТАНДАРТИ
Тя пресича площада, съблечена в бяло;
силует на цигулка, по-точно - виола.
Закачи ли очи за това осветително тяло,
всеки мъж заслужава сто тояги на голо!
Спира траурен тип, илюстрован богато,
изтъркулва се тлъсто от последно А 8;
настанява шедьовъра грубо в колата,
после мръсно потегля в престъпна посока.
А на спирката тези, които въртят кръговрата,
псуват храбро стандарта с прехапани устни;
коментират пердето на дебеловратия
и заглъхват в търбуха на автобуса.
Нищо ново - душата остава залостена!
Свободата не бръсне пари и парцали …
Колко щедър си бил откъм физика, Господи!
Откъм химия никак не си ни пожалил!
ДОКАТО ЧАКАМ ВЛАКА ЗА ДОСПАТ
Сбогуват се уста в уста -
едва ли ще дочакат влака -
едни и същи двойки, сякаш
са от подвижния състав.
Жени, избягали от плен;
мъже, развързали синджира,
а БДЖ ги композира,
в попътни връзки - ден за ден.
Не всеки има втори шанс -
аз имах трети или пети;
без пръстени и кларинети,
без подписи и ресторант.
Мълчат, като икони в храм,
любовите немимолетни;
ако зависи от сърцето,
до смърт ще се мотаят там.
Препъвам се от грях на грях,
горещи епизоди пазя;
все още в нощи като тази,
задочно остарявам с тях.
И чакам влака, утешен -
наивен, като младоженец -
че тяхното летоброене,
започва с мен и свършва с мен!
СЛЕДИ
Сняг вали.
Аз отдавна вървя -
побелял -
под дърветата зимни.
А наоколо -
мир, чистота и печал.
Само дим, над комините.
Виждам,
друг преди мен
е оставил следи,
но снегът ги затрупва…
Не очаквам
и моите да пощади
този сняг неподкупен!
Ще закрачи и трети,
с наивна мечта,
да остави пъртина…
И така е
откак съществува света:
друг преди тебе е минал!
МУЗА
Обичана от облачни мъже,
приела любовта им благосклонно,
оглеждай се в сърдечния им жест -
не в тъмната стихия на нагона.
Оглеждай се в барутния им нрав!
Оглеждай се в душата им корава!
И - ако трябва - не бъди добра,
но само без мечта не ги оставяй!
Защото в своя прозаичен ден,
през всичките си жизнени сезони -
мъжете чувстват нуждата освен
от майка и жена и от икона.
ПОЕТИ
Те крият като недостатък жаждата,
за красота, любов и съвършенство
и - ако срамежливо се обаждат -
виновен е скептичният съвременник.
Така сме проглушени от снарядите,
на ежедневната война за хляба,
че стиховете - уж за нас създадени -
достигат рядко там, където трябва!
Заслушани в сърдечните сигнали -
недоразбрани, недооценени -
поетите умират, несъздали
най-хубавото си стихотворение!
