Мина Карагьозова

Драгни Драгнев, „Кръгът на Дора Габе”, Изд. „Матадор74″, Добрич, 2008

Избрах този цитат от книгата на Драгни Драгнев (всъщност, това е последното изречение от нея) за заглавие на този текст, защото тези думи са концентриран израз на цялостната концепция на книгата. Творческите и човешките контакти до голяма степен определят развитието на всеки човек, на всеки талант.

С много любов и голяма прецизност е очертан един широк кръг пълен със забележителни личности, които са били спътници, духовни учители, съмишленици, съратници или просто метеорити, прелетели за миг в звездното небе на Дора Габе.

Разказът започва още от детството в с. Харманлък - сега Дъбовик. Никой не е пропуснат - майка й, баща й, братчето Сеня, съседите, чифликчиите, дори туркинята слугиня.

В девическата гимназия учител по вероучение й е самият Илия Блъсков, ученик на Добри Войников, автор на повестите „Изгубена Станка”, „Злочеста Кръстинка”… Не е пропусната и Павла Вайсман. За Дора Габе тогава тя е била идеал за красота.

Баща й Пейсах (Петър ) Габе е бил осъден на смърт от Букурещки съд заради книгата „Анкета по уредничеството на Румъния в Добруджа, 1913-1916г.” Той не се явява пред съда, но цялото му имущество в Кардам е конфискувано. С такъв пример за гражданска позиция пред себе си Дора не може да остане свито и страхливо момиче. Още повече, че и тя е участвала в създаването на книгата - заедно с баща й са събирали информация.

Майката, Екатерина Габе също е забележителна жена. Образована, с характер, народоволка…Тя е с дъщеря си до края на своя живот. Братът - Сеня - умира рано. Но пропуска шанса да помогне за сближаването на Йордан Йовков с Дора.

Голямата фигура в живота на Дора Габе е Яворов. Драгни Драгнев много емоционално описва и срещата, и любовта, и раздялата им. В последните си години Дора казва пред близки хора: „Аз обичам истински само Яворов… И досега го сънувам!” Сляп и грохнал, Яворов споделя с брат си Атанас няколко дни преди да се самоубие, че е обичал само Дора.

Но на Дора Габе е бил предначертан от съдбата самостоятелен полет. Тя трябва да разпери криле и да лети вън от великанската сянка на Яворов.

На Дора дори сянката на Боян Пенев й е попречила само временно. Руският писател - емигрант Иван Бунин е този, който я окуражава да продължи да пише и всеки ден да пише може и два реда, може и преводи.

Драгни Драгнев разказва с любов за познанството на Дора Габе с първата наша поетеса Екатерина Ненчева и с любимата на Пенчо Славейков - Мара Белчева. И колко прецизност е вложил авторът на тази книга, като споменава, че Димчо Дебелянов е бил видян на улицата от Дора Габе. Нищо повече. Но Дора Габе двадесет години по-късно говори и за него в сказките си в Париж и Лондон за загиналите български поети.

Понякога физическият контакт е мимолетен, или направо отсъства. Важен е духовният. Това доказва Дора Габе в живота си. А Димчо Дебелянов е един от метеоритите, пресякъл хоризонта на Дора Габе. Но, разбира се, Драгни Драгнев отбелязва и това. С точност до най-малкия детайл са описани всички, които дори са попадали пред погледа на голямата поетеса.

Дора Габе и съпругът й Боян Пенев общуват с д-р Кръстев - създателя на кръга „Мисъл”, който в ония ранни години на формиране на естетически критерии, както подчертава Боян Пенев, “си е поставил задачата да създаде една по-висока естетическа култура”.

Друг чест гост в дома й е Иван Вазов. Винаги заедно с професор Шишманов. Вазов е харесвал и одобрявал творчеството на Дора Габе. В деня ня смъртта на Вазов - 22 септември 1921 - Дора Габе е тръгнала към дома му да му занесе новото си стихотворение. Но вместо това му носи една червена роза - за сбогом.

Поразяващи и трогателни са детайлите, в които навлиза Драгни Драгнев в своята историко-литературна книга. Личи се, че тази книга е писана от поет за поет.

Освен като поет, обкръжението на Дора Габе е свързано с нейната дейност като преводач. В продължение на 8 години тя контактува с полския нобелист Владислав Реймонт. Тя превежда „Химни” - на Ян Каспрович, „Анхели” на Юлиуш Словацки. Интересна и вълнуваща е нейната любовна сага с чешкия поет Витезслав Незвал.

Английският нобелист Джон Голзуърди я кани да гостува със сказки в Лондон… С художника Илия Бешков тя създава една необичайна книга. Бешков рисува разни животни, а Дора Габе пише по четири стиха към всяка рисунка. Така се ражда книгата „От слон до мравка”.

Драгни Драгнев осветява и дейността на Дора Габе като дипломат, като посланик на добра воля на българската култура по света.

Не съм специалист по история на литературата. Авторът ми каза, че в българската култура неговата книга е уникална със своята концепция и ракурса, през който са описани живота и дейността на Дора Габе. Възможно е и наистина да е така. Не се наемам да твърдя с голяма категоричност.

За мене тази книга е уникална с любовта и прецизността, с които Драгни Драгнев се отнася въм най-малкия детайл, към всяка прашинка в живота на Дора Габе.

И сглобява една красива мозайка, в центъра на която е звездната фигура на голямата наша поетеса.

Книгата се състои от много кратки очерци и всеки от тях допълва общата картина - картина на един необикновен живот, свързан с литературата и необикновените личности на България.