Стана Апостолова

Не беше стъпвал на лекции, а на упражнения ходи само веднъж, но не остана до края. Състудентите му също не посещаваха занятията, но на двете контролни в часовете за упражнения се явяваха масово, за да си опитат късмета с текуща оценка. Ако изкараш средно много добър (5) те освобождаваха от изпит. Няколко зубрачи успяха да получат оценката си предварително.

Професорът беше стар, боядисваше си косата кафява, но белите коси се виждаха в корените. Слаб, с набръчкано намръщено лице, той едва изтърпяваше цялата “паплач”, както наричаше студентите. Асистентката се мъчеше да се усмихва, но също не й се удаваше.

Изпитът наближаваше и масово се търсеха лекциите за пищови.

Теодор се бръкна доста, за да си купи записките от една отличничка. Приятелката му, студентка в музикалната академия обеща да му напише пищови - тънки листчета със ситен шрифт, които се нагъваха като хармоника, ставаха с обем на кибритена кутийка и можеха да се наредят на “пояс”. Подмазва се цял месец на майка си, да му ушие на опакото на червената риза малки джобчета, едно до друго. На гаджето купи два скъпи подаръка от МОЛ, за да се потруди над пищовите. Накрая се яви на изпита съвсем подготвен.

Професорът беше станал със задника нагоре, вероятно го мъчеше лумбаго или ишиас. Гледаше ги, сякаш бяха неизтребими хлебарки. Записа въпросите на дъската. Квесторите раздадоха листите и обявиха началния час.

Голямо озъртане падна, но най-накрая Теодор успя да извади пищова за единия въпрос, скри го в голямата си шепа и малко по малко взе да преписва.

- Двадесет минути минаха. Виждам, че се въртите без да пишете. Затова ви давам шанс да изкарате изпита с тройка. Всички, които искат тройка да си оставят листите и студентските книжки и да излязат.

- Професоре, ако предадем бели листи ще ни пишете ли тройка? - попита една колежка с треперливо тънко гласче.

- Да, не забравяйте, нужни са ми трите имена и факултетния номер. Хайде, какво се бавите?

По-голямата част от студентите се надигнаха нерешително и се затътриха към катедрата. Повечето листи се белееха, без написана дори една дума. След като излязоха навън, професорът се зае да пише тройки в студентските книжки. За десет минути приключи.

- Хайде сега, които искат четворки да си предадат книжките и листите.

Една от студентките, цялата изчервена, като че ли беше участвала в маратон, се приближи към професора и тихо го запита:

- Професоре, аз нещо не мога да се съсредоточа, нямам нищо написано, ще получа ли четворка при това положение?

- Да, нали имаш текуща оценка на упражненията?

- Да, ама…

- Хайде не ме занимавай, студентката, остави си нещата и излез навън.

В залата бяха останали само четирима човека.

- Петрова, - това беше асистентката. - тези решиха да преписват и да ми губят времето. Разобличи ги веднага!

Госпожата ги приближи. Теодор се овладя и пъхна пищова обратно в “пояса”. Двама от присъстващите не успяха да се скрият, защото преписваха направо от тетрадки, сложени под чина. Изгониха ги и професорът им постави двойки. Теодор и още едно момче останаха и писаха до края на двата часа, полагащи им се за изпита. Накрая предадоха изписани по няколко листа за въпрос.

Теодор се почувства щастлив, но това трая само един ден. На другата сутрин на таблото до канцеларията беше закачен списъка с резултатите. Срещу неговото име се мъдреше двойка. Не можеше да повярва на очите си. След толкова труд, похарчени пари и ангажирани хора, при изписани пет листа, старият професор беше му писал слаб, при положение, че подари тройки и четворки на празни листи!

Разгневи се и реши да направи оплакване. Познаваше секретарката в деловодството, често я черпеше с кафе за дребни услуги, отиде при нея. Тя му попълни жалбата по образец и му я принтира. След това заведе документа в някаква книга и му даде номерче.

Оказа се, че в момента старият професор замествал декана и жалбата отишла при него. Той я скъсал и хвърлил в кошчето. Жалбоподателят разбра за това негово презрително действие от секретарката, като се срещнаха по коридора.

Беше съкрушен. Още същата вечер описа своята драма в пост на стената си във Фейсбук. Знаеше, че това е отчаян ход, но чувстваше такова безсилие, че щеше да се пръсне. Малко съчувствие от приятели щеше да му дойде добре. Не подозираше какъв отзвук ще придобие неговото публично хленчене. Журналистка от национална телевизия го прочела и снежната топка се превърна в лавина. Намериха го, много опитни бяха в медиите. Той с охота даде интервю за изпита и начина на неговото провеждане. Премълча само, че е преписвал и затова е сигурен, че написаното от него заслужава добра оценка.

На другия ден излъчиха интервю с ректора на института, който веднага обясни, че единственото провинение на професора било, че допуснал студента Теодор до изпит, след като не е ходил на лекции и упражнения.

На третия ден Теодор беше изключен. Медийният интерес към нивото на висшето образование все още се поддържаше от журналистката, но общо взето затихваше.

Дълго се шля по улиците. Майка му държеше да получи диплома за висше образование. Чудеше се как ще й съобщи новината. А на приятелката си въобще не смяташе да казва. Тя толкова му натякваше, като пишеше пищовите, че сега нямаше да се трае.

Накрая влезе в едно заведение и си поръча уиски. През деня не пиеше, но в случая му се струваше единственото спасение. Усети някаква лекота. Без това обмисляше да замине за Германия, да си опита късмета. Може би това изключване беше най-хубавото нещо напоследък.

По-нататък не помнеше нищо. Сутринта се събуди в отрезвителното. Бяха го ограбили до шушка. Дори червената риза с “пояса” бяха смъкнали от гърба му. Всички документи, пари, мобилният му липсваха. Обади се на майка си да дойде да плати престоя му в заведението и да го вземе. Докато я чакаше, си мислеше какъв късмет има с такова семейство.

Никога не беше се радвал на живота толкова, колкото в момента, когато видя киселата усмивка на майка си.

- Хванал си тротоарна екзема. Носът ти е обелен. Но по потник си личат парите, които съм похарчила за твоя фитнес треньор.

- Мамо, изключиха ме от университета.

- Зная, научих от телевизията. Журналистката е издействала да те върнат. Ще го обсъдим вкъщи. Да знаеш, излъгала съм баща ти, че си преспал при приятелката си тази нощ. Да не се издадеш!

- Няма. Не съм сигурен дали трябва да се връщам в университета.

- Трябва. Даден ти е втори шанс. Шансовете в живота не се изпускат.

- Мамо, не ми е нужна такава диплома!

- Каква диплома! Като на всички останали, нали?

Теодор млъкна. В крайна сметка майка му знаеше най-добре.

Понастоящем Теодор е евродепутат в Брюксел. Има девиз: “Не пропускай своя втори шанс!”