БЪДЕЩЕ
БЪДЕЩЕ
Минавам през градини с остър дъх на вятър
и ходя по редакции със стиснати зъби:
обичам да подчинявам обстоятелствата и нещата
и да се надсмивам над пъстрия отровен чар на отровните гъби.
Излъчвам светлина, но когато ме засегнат
на една-единствена тема: милост и прошка няма.
Облаците и слънцето в ярема на своята воля ще впрегна,
но ще накарам да разцъфти дори безплодният камък.
Бях наивно момче - добродушно и чипоносо,
казвах възпитано „добър ден” и „всичко хубаво”.
Чудесната легенда свърши! Сега усмихнато нося
едно изтънчено лице, моделирано грубо.
Най-подходящото лице за оная сурова
и отчаяно привлекателна жизнена борба.
Готов съм с луда кръв да я водя отново и отново,
както е казал поетът - до втората тръба!
Неудържими желания ме тласкат през вековете,
магнитно ме привлича например стотният век…
И някога ще признаят приятелите и враговете:
„Той беше човек!”
СПОКОЙСТВИЕ
Искам да скитам харамийски из балкана
в един свят, огласян от тихите въздишки на кукувиците.
Сутрин слънчевият часовник да ме събужда рано,
за да завиждам цял ден на цветята и на птиците.
Да паля огън от суха букова шума,
да спя край огън и да сънувам огън;
в сърцето ми нека узрее най-ярката дума,
която ще пазя като любов - ревниво и строго.
Аз съм волен и волно на воля се скитам
и червеният водопад на моята кръв тържествува.
Високо в синьото живеят планините,
добри и мъдри лекари - те силните мъже лекуват.
Могъщо слънце тича по билата,
могъщи облаци по влажните дървета се катерят.
От тъмната гора изгрява светъл вятър,
как хубав е животът - дори под облак черен!
И моите коси внезапно разцъфтяха
със плахи бели цветове… Внезапно!
Цветът е знак за пролет - под пролетната стряха
на белите коси пътувам безпощадно.
Пътувам и сънувам живота си отново
и зная: ще живея безброй, безброй години…
И ще отмине като период дъждовен
това, което трябва да отмине.
НАЗДРАВИЦА
За чашите от които пием
радост, мъка или изкуство.
Да бъдем истинските поети! Ние!
Да пишем само със честно и искрено чувство.
За нашите усмихнати куплети, за нашите пролетни сърца,
за съня на Живота и безсънието на Творчеството,
за трудните дъждове на Поезията,
за нейните диви и златни слънца;
под тях израстват стиховете - малки, упорити борчета.
За оня Миг, в който думите и мълчанието се сливат
и изгрява дълго чакания образ - изстрадан и нов;
за жените, които правим нещастни или щастливи
със своята объркана,
буйна любов.
За светлите изгреви и залези
на радостните и горчиви чаши,
за живота и смъртта -
те ще минават с леки и прекрасни стъпки край нас.
За Оня поет: - неподозиран и страшен,
който ще бъде най-добрият от нас!
За нашите лирични и талантливи нощи,
за пътя на хората, отличени с високия знак на куршума.
За България - за която търсим още
най-добрата и най-точната дума!
