Стефана Цанкова-Стоянова

Баба Марта днес фучи,
тя сърдита е, личи:

погна малките играчи,
сбра ги в стаите да плачат.

Затъмни навред небето,
сврина с вихри из полето,

та овчари изпоплаши,
рано тръгнали по паши.

А на топло, в гъсталаци,
цъфналите кукуряци

със кокиченцата бели
тихичко са се засмели.

Слушат, гушат се, нехаят,
баба Марта те си знаят:

днес е зла, фучи, лудей,
утре - ще им се засмей!

——————————

в. „За нашето дете”, бр. 50-51, 1940 г.