Павлина Петкова

Каква е цената, която душата заплаща, за да премине по стълбицата на един земен човешки живот? Дали някой може да отговори на този въпрос?

Но за върха, който изкачи писателят Христо Черняев, изминавайки пътеки и преодолявайки чукари като в рамка се затваря една житейска съдба.

Преди да се доближи до този връх, в едно свое стихотворение той се обърна към нас:

… свойте песни бих ви пращал…
… в шепнещия глас на вятъра.

Христо Иванов Бонев познат и подписващ се под своите литературни творби с псевдонима Христо Черняев е роден на 03.02.1930 година в морската ни столица Варна.

Дали ритуалното къпане с морска вода в най-ранните му дни не е добрата фея, която го обрича със здраве и дълголетие или морският бряг и синият простор са извор на безкрайното вдъхновение, от което се ражда едно огромно богатство на българската литературна съкровищница?

След Варна семейството му се премества да живее в родното място на баща му - село Горна Манастирица, сега град Борово, Русенско в сърцето на ширналата се хлебородна Дунавска равнина.

След завършване на основното си образувание продължава обучението си в гимназията в град Бяла - селище, съхранило паметта на много исторически събития, които по-късно той ще пресъздаде в своето творчество. И както сам Христо Черняев споделя в една анкета - в този град поезията става негова съдба. Пред него се откриват „примамливи и ведри духовни хоризонти”.

Негов съученик, с когото делят обща квартира е Петър Алипиев от село Босилковци, който след време става изявен български писател.

Двамата с П. Алипиев постъпват като членове на литературния клуб „Гео Милев” в града, където срещите с печетаря и издателя Симеон Балтаджиев, Иван Коларов, Йосиф Нунев и др. оказват влияние върху творческото израстване на двамата гимназисти. Заедно с П. Алипиев в училище създават литературен клуб и издават „Литературен бюлетин”.

Като учител по български език и литература в гимназията постъпва големият български поет Иван Кръстев, който несъмнено е помогнал за изграждането на двамата съученици в пътя на творческото писане.

В същото това време ученици в недалечния Полски Тръмбеш са бъдещия белетрист Димитър Мантов, роден в с. Босилковци, Русенско и Людмил Цонев, където са изградили литературна организация за цялата страна и издавали списание „Млад творец”, което в последствие става литературна страница във вестник „Народна младеж”.

Край брега на Янтра - Бяла и недалената гара Бяла, където четвърт век е железничар баща му, заемат свидно място в паметта на писателя. „Да оглушееш от тази тишина, в която се долавя пулса на Дунавската равнина.”

Много вода е изтекла, много сезони са се сменили, но близо 40-те книги, написани от талантливото и вещо перо на Хр. Черняев оставят дълга и трайна диря в българската литература. Факт за това е и поредната книга на писателя „Перо, натопено във времето” - биография, изповед, срещи, перипетии и т.н., достигнал до своеобразния образ на своята художествена зрялост.

Върху страниците на книгата отново е отделено място на „градецът тих” - и безграничното приятелство, което го свързва с хората и духовните творци на гр. Бяла.

БЛАГОДАРЯ, приятелю!

Благодаря за бащинската подкрепа в литературните ми начинания!

Бъди жив и здрав още дълги години!

Като бродник, преминавайки по минзухарена земя достигни висините на вековна младост - житейска, творческа и духовна, топящ перото си в мастилницата на живота.

Честит юбилей!

***

„Ах, не слагайте нивга на младото конче юзда.”
Хр. Черняев

Пак изгрева гоня…
Не отпускам
поводите на кончето.
Къпя се
в утринна роса
и вятърът ме целува.
Дъгата във Янтра
изпира цветовете си
и ме закичва с тях.
Душата ми се издига за полет.