Любен Панов

Покрай всичките лакърдии около националния ни празник се прокрадна и една за българското магаре, което изяло цяла идея.

Таман да започнат паметника на връх „Свети Никола”, някакво магаре, което изнасяло горе вода за строителите, взело, та изяло всичките му инженерни чертежи. Оставило само скицата с рисунката  на лъва. Е, кво да се прави… Докато работливата иначе животинка дъвчела книжата, трябвало да се правят нови скици, нови инженерни изчисления, пък и време, пари, които да се събират от народа…

В повечето приказки има вариант, който позволява в такива случаи засегнатият  стопанин на строежа да разпори корема на животното /дали магаре ще бъде то, катър или триглава ламя/ и всичко да завърши с веселба и сватба дори. /Да речем, Лазар Дъбака се жени за Христина, след което по света започва шествието на доброто и красотата… Хармонията е възстановена…/

Да, но в нашия случай не става така. Никой не отваря корема на магарето /или катъра, спомен точно няма/, за да види в цялост ли е погълнатото, и да възстанови хармонията.

И така - кажи го почти век и половина - на това свято място стават все едни такива неща, които говорят, че е останала някаква тайнствена сянка от цялата тази магария… Може и частица да е, но е останала… Знае ли се например кое е онова тайнство, което точно на този ден праща около върха или богато слънце, или бури и сняг, както беше днес… Според настроенията долу, в полето.

…

Никога не съм бил в предградието на Константинопол Сан Стефано. /Днес му викат Ешилкьой, зелено село./ Не ми е трябвало, а не ми и трябва да го търся отсега нататък. За мене е достатъчно да знам за това Цариградско предградие, че там и на този ден е подписан мирът за моите прадеди, деди, баща и майка, които са могли от този ден насетне да живеят в обособената Трета българска държава. Мирни и с достойнството на хора… А и за мен самия, в моите близо 80 години от всичките 142 до сега… Също…

Достатъчно ми е било и да помня, че този мир е подписан от един граф на победилата Руска империя - Николай Игнатиев, а от страната на победената Османска империя - външния й министър Савфет Мехмед паша…

Май че друго не ми е трябвало, за да зная и помня що за връх е за мене „Свети Никола”… И най-малкото пък - магаре или катър след време са глътнали проектите за Паметника с лъва и са нарушили хармонията при неговото строителство…

…

Съдбата така ми нареди, че за последните 50 години съм прехвърлил „Шипка” поне 300 пъти. От Север на Юг и от Юг на Север. И когато съм най-горе, винаги съм спирал и поглеждал от най-високото, надолу до Руския храм-паметник… Той е над върховете на боровете и над зъберите на скалите. И когато си махнал тъмните очила за шофиране, златните му куполи проблясват с някаква особена светлина и прошарват с лъчите си пространството чак до Лъва… Минете от там наскоро след Изгрев и се взрете:

И боровете, и високите остри скали около тях се поклащат като живи…

Не знам дали това е чувствителното ми въображение, не знам дали е знак за непреходен живот, предупреждение или закана, но спра ли там за отдих или размисъл, аз ги виждам като непостроените паметници на всичките руснаци и българи, загинали по тези места с войнишкия вик „Ура!!!”… Хиляди, цяла гора… Сега само шепнат - думи, които не разбирам, но ме вълнуват…

…

Само там, от върха до Храма, съм виждал толкова дълго гробище, потънало в зелено…

/Да, и в Санкт Петербург, в по-нови времена, Пискарьовското …Една малка част от 27-те милиона руснаци, загинали през Втората световна война.

Както предградието на Константинопол от 3 март, така и предградието на Берлин, Карлхорст, от 9 май 1945-та, не е в туристическите дестинации, нали? Не е и нужно да сме били там, важно е само да помним, че там е написан и подписан текстът за капитулацията на Германия, обаче, за да не ставаме понякога смешни с нашите магарии на такива дати.

Трябва да помним още и завещанието на Хитлер, който „упълномощава”  в предсмъртния си час Карл Дьониц с поста си „държавен глава с титлата президент на Райха”, въпреки развятото вече руско знаме над същата сграда…

Защото, знае ли се, кого пък е упълномощил самият Карл Дьониц…/

…

Днес един от  събеседниците на Шани, Сашко и на другите телевизионни герои, разбиращи от Свобода, Демокрация и магариите им, с леко изкривена уста изрече мнението си, че всъщност Сан Стефано е в историята заради Сюлейман паша, който побързал да се оттегли и дал „бонус” по този начин на Гурко. Човешки е все пак, толкова дни напъни нагоре… Ние не ги знаем тези работи, но нашите млади доценти и професори го доказват „научному”…

Метафора е Трети март, набиват на незнаещите учените ни глави, това е само един процес, да, кауза било, но не наша, просто си била „един компромис” Свободата ни…

Да де, умници, сигурно и Сюлейман е „допринесъл” за свободата ни, като е предал сабята си, признавайки насрещната сила, но без тези непостроени, а живи паметници от върха до Храма в полета и без това тяхно „Ура!!!”, и до днес други шапки са щели да красят главите ви…

Иначе може и да се съглася с вас, че днешният ден, вторник, 3 март от тази година, е метафоричен…

Китайски вирус, хонконгски грип, буря и слънце на върха, после мъгла и пак буря, такава, която в точно подадена команда от Шани може да  прекъсне транслацията на телевизионната картина… Един народ горе, друг народ долу… Един властелин рее поглед над Босфора, друг чака мъглата от върха да се разсее и да се види богатството долу, в полето, трети, много малък за тази си задача, се разхожда на празничното тържество пред стройните редици на една несъществуваща армия…

Метафора, разбира се, какво друго да е тази нехудожествена картина, нарисувана от незнаен самозван художник…

Тази нехудожествена и тъй грозна картина…

…А как ми се искаше точно днес да не осквернявате старческата ми душа…