Елка Василева

АЛТЕРНАТИВНО ЯНУАРСКО

Безразсъдно е трезвен
този пореден четвъртък.
Сутрешни улици
сгушени щъкат през зимното.
Ако искам,
мога да тръгна в пашкула си,
омотана в дебели одежди
и ялови мисли.
Да съм сляпа за всеки!
Да съм глуха и сляпа за всичко!
Но отново избирам
да почерпя бездомника мръсен с усмивка,
да разсипя трохи от закуската
на врабците настръхнали,
да погаля с очи
контура на старите покриви,
зад които се шири морето
от моите сънища…
Часовете пред мен
са опънали дълги мълчания.
И дано да успея до края им
да ги сепна с възкръснала песен.
Пожелавам си!

POSSIBILE*

Чашата на времето
полека се изпразва.
Пълним я с приятели,
надежди и любови…
Те се изпаряват непрестанно
от огнището
на дните отредени.
Може би
ако открием смисъла
на кръговрата,
ще направим
всичките си мигове
дълговечно истински.

*възможно

ДОСТАТЪЧНОСТ

Няма нужда да чувам „обичам те”,
ако сутрин с целувка ме будиш,
ако любов напира в очите ти
и ги разплаква стих и музика,
ако в ръката си носиш цвете,
а пък рожденият ден е минал,
ако заделяш за мен плодовете,
и ги подреждаш така красиво…
Ако имаме две възглавници,
а пък само една ни стига -
толкова ми е удобно рамото ти,
че на него сладко заспивам…
Ако от всичките ласки знойни
само моите предпочиташ,
за да създаваме цветни спомени -
стига ми и едно „обичам те”!

ЗИМНО

Една почти невидима снежинка
целуна устните ми
и остави отпечатък
върху утрото.
Денят ще бъде бял
и ще ухае на любов.
А после ти
ще заличиш
следата от снежинката
със жадни устни.
Нощта ще ни прегърне
и покрие с бели сънища,
в които ще танцуват
снежни пеперуди.

КАТО СЕ ЗАМИСЛИШ…

Остри са ръбовете на откровението.
Понякога проникват надълбоко,
отварят прорези,
в които светят въглени
и болката обгарат до червено.
А колко милосърдно е мълчанието!
От него не боли, и не горчи…
Но то е като покривало над жаравата -
отмахнеш ли го, пускаш вътре вятър
и е достатъчен едничък полъх
да лумне огън.
Кое да изберем -
затуления пламък
или назъбеното острие на откровеност?
Безсилни сме да спрем
прииждащия устрем на водата.
Но можем да я отклоним
към жадната леха,
където посадихме цветето
на любовта си.

МОЛЯ ТЕ

Не пускай сянката
да образува разстояния.
Тя е безплътна,
но преградите й са безмилостни.
Тя скрива цветните отблясъци
и светли откровения
остават във сумрак
от премълчания.
Не пускай сянка между нас.
Макар да ни е нужна,
ако попаднем в мараня
на луда неразумност,
когато се натрупат много думи
изгарящи
в една и съща клада.

САМОПРИЗНАНИЕ

Твърде дълго за други живях,
а сега ще живея за себе си.
Неусетно сама осъзнах,
че съм теглила грешния жребий.
Бях утеха, другар и помощник,
бях слушател до късно среднощ…
И към себе си само бях лоша,
че от мен все се искаше още.
Днес боли неудачният избор -
снети маски злината разкриват.
Близки вчера превръщат се в минало.
И остава мътилка горчива…
Ех, наричани с обич „приятели”,
как сърцата си днес вкаменихте?
Няма смисъл да търсим вината -
аз отдавна за нея простих.
Но сега, но сега не търсете
пак ръката, с която ви давах -
тя засажда поредното цвете.
А край вас вече само минава.