Емил Рупел

БАЛАДА ЗА РУСКИЯ ЧОВЕК

Няма мир - нощта пръхти нетърпелива,
в грива от развяни облаци пръхти.
Със сърдита сабя вятърът извива
острия си писък - и се хвърляш ти.
През високата ограда се премяташ,
срещу оня в мене, дето се закле
да опъне две криле над свободата,
а завърза зад вратата две криле.

Всички духове навън са излетели.
Вече въздухът на глътката люти.

Няма мир! Цевта на изгрева се цели
в моя рязлюлян уют. И стреляш ти.
Срещу мръсен рекет и терор заставаш,
срещу оня в мене, дето се смири
в душната мъгла от постове и слава
и задави своето небе дори.

Ти си тръгнал
с озвездена кръв да светиш,
да гориш над нови мисли и била.

Твоят внук - Альоша - гледа от тепето.
А крилете
бият душната мъгла!

ПАМЕТНИКЪТ НА ПУШКИН

Свободен - в своето величие.
От нашите очи пленен.

Русия, русото момиче,
не го забравя нито ден.

Дърветата протягат сенки
към неговия силен ръст.

И тук Евгений Евтушенко
открива знак за земетръс.

И сякаш всички декабристи
тресат недрата на Сибир.

Виелиците тук разлистват
венец от толкова съдби!

Русия, русото момиче,
кръстосва из тайга и лес.

А в сенките, встрани от всички,
жестоко ни следи Дантес!