ПЪТЕКА
ПЪТЕКА
На Г. Георгиев
Като вкопан в пръстта стоя замаян
след повече от петдесет лета -
тук всички, вярвам си, ще ме познаят:
реката селска, дворчето с цветя…
Пътеката - отдавна запустяла -
сърцето я откри!… Нали оттам,
от детството, бях тръгнал към превала
на друг живот, без още да го знам!
От връх тополата, в мен поглед вперил,
столетник гарван гракна с грак унил:
- Каквото търсиш, няма да намериш,
ако в сърцето си не си го скрил!
Като мъртвец, забравен непогребан,
остава всеки спомен - грях не грях!
И времето посипва с пясък дребен
пътеката, която извървях…
СМУТНО ВРЕМЕ
Из умолчаний и загадок
составлен роковой сюжет.
Б. Ахмадулина
Бе филмът чужд, до смърт банален,
но не успя да ни приспи -
вино искреше с блясък ален,
крещяха някъде тълпи…
И тръгна разговор - отгдето
започнал беше преди час:
безсмислен - като битието -
и опростачен до несвяст!
ТЪГА
Катастрофа тежи над живота,
осветен от неон и тъга…
И. Лиснянска
Недей си отива от мен и в съня -
тъй малко остава ни да сме двама!
Виж: есен е, дворът осъмва в слана
и всяко цвете в лехата е пламък…
В безвремие душата ми оглуша -
сякаш забравена, вехта китара.
Кажи, за какво ми е тази душа,
щом само със себе си разговаря?!
