КОГАТО ДРУГО НЯМА…
КОГАТО ДРУГО НЯМА…
Има те, устремена, сразена и цяла,
и на малки парченца те има.
Ти си цветна, красива, има те черно-бяла,
безнадеждна и бъдна, без име.
Има те вдъхновена, излетяла в простора,
за да паднеш и сложиш начало.
Ти намираш дори и щастливите хора,
а аз мисля и лошия дявол.
Има те и безпътна, и вярна пътека.
Много често събираш и двете.
Безпощадно съм с теб, ти си с мене и нека
да е, докато има поети.
Да те има в тъма, в светлина да те има,
в песента ти, без грях и измама.
Ех, любов, на света непонятна и зрима,
ще те има и друго да няма.
***
Един прекрасен
дълго чакан ден,
повярвай, ще е толкова различен
от тази кал във хората и мен,
и от омразата, която дишам.
Един прекрасен дълго чакан ден
(разбира се, че може да е снежен),
светът ще се усмихне прероден,
по-мъдър и неосъзнато нежен.
А аз ще го прегърна озарен,
приел и светлото, и тъмнината.
Един прекрасен дълго чакан ден
ще помиря съдбата и мечтата.
Ще ме догони стих несподелен
и в грохота от шепота на муза,
един прекрасен дълго чакан ден
ще бъда сняг по топлата ти блуза.
Животът ще е необикновен,
а щастието не пари и слава.
Eдин прекрасен дълго чакан ден,
роден от смелостта
да се прощава.
