Богдан Овесянин

Снегът се топи,
и капчуците весели
говорят си още в зори,
че топлия вятър довел е момичето
с зелените свои очи.

То тръгнало бодро да буди дърветата
и малките звънки пчели -
от радост събличат кожухчета пъпките
и почват по риза игри.

Хей, пролет пристига! - обади се кучето
и срещна я с радостен лай;
и малкото агне от никой не учено
самичко почна да играй.

Снегът се топи,
и реката пробудена
залива с вълните брега,
и слънцето спира и гледа учудено,
че вижда кокиче в снега.

То първо подава главица над преспите
да види с очи пролетта,
и бие с камбанката нежна и весела:
О, пролет, добре ми дошла!

——————————

сп. „Православно християнче”, г. 6, кн. 7, 1937-1938