Денчо Владимиров

Бившият водещ сказчик от системата на додемократичната партийна политпросвета, Петолъчков, преименуван вече на Калъчков, е написал очерк за нуждите на съвременното българско образование с променящите му се постоянно министри и учебници. Очеркът си той прибавя патриотично /срещу солиден хонорар/ към новото поредно преработване на учебниците по история у нас.

В творбата си Калъчков смело разкрива скриваната досега от потайните социалисти зловеща истина за някогашните масови интернирания на българи, българки и българчета през летните сезони.

“Отпочнеше ли летният сезон в годините през мрачните години на социализма - пише Калъчков - и започваха издевателствата над народа. На работниците и служителите из републиката се раздаваха за по трийсетина лева карти за принудителни двадесетдневни изселвания в прикрити за целта като почивни станции изправителни лагери по Черноморието.

Там интернираните биваха заставяни с целите си родове да лежат по цели дни на плажовете под палещото слънце и да се бухват от време на време в морската вода, пък който излезе оттам жив, излезе, който не - ” добър другар беше… “, от профколектива го изпращаха с венец с лента и дървена пирамидка с петолъчка.

Интернираните биваха заставяни по три пъти на ден да се явяват в големи разкошни столове за интернирани, където получаваха дажбите си от 5 кюфтета порцията, печени пилета и прочие, отпуснати им да загладят насилствено косъма за пред срещи с чужди кореспонденти от гнилия Запад.

Нещо повече.

С цел да бъдат подложени на интензивна комунистическа пропаганда, на интернираните всяка вечер им се изнасяха концерти от артисти и певици, които ги оформяха още повече като съзнателни строители на комунизма.

Изнасяха им се и задължително поне веднъж седмично и политинформации за положението на африканските народи.

Същото - продължава Калъчков - се процедираше и с интернираните по планинските курорти на България, тоест по замаскираните като почивни станции лагери. Там на интернираните коварно им се предоставяше възможност да берат гъби, пък който налети на отровна такава, хайде без него. Какво тук значи някаква си личност, както е казал поетът…

А случваше се нерядко около замаскираните като почивни станции лагери да се появят вълци и да падне гръм. Така властта се справяше със стотиците хиляди български дисиденти, ползвайки опита на другаря Сталин - “Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем”!

По същия начин на саморазправа се процедираше и с интернираните на морето - въпрос на време бе някой интерниран да бъде налапан от мигрирала по средиземноморското течение объркала се географски акула.

“Но свърши вече! Край на зловещите масови летни интернирания на българите по замаскираните като разкошни почивни станции за народа лагери !” - пише като финал на историческия си очерк академик Калъчков, бивш Петолъчков.

Може само към очерка му да се прибави още, че днес пред всеки жилищен блок по градовете, по улици и магистрали, навред, властта е осигурила целогодишно да се плацикат в локвите на зейнали големи дупки, стари и млади, заедно с автомобилите им и другите видове МПС!

А за пресъздаване на морска атмосфера през цялото лято от националното ни радио неслучайно се пуска така често известното парче на братя Аргирови “И замириса на море”.

Така българското море е вече за чужденците, а за българите остана само мирисът му. Йе, йе, йе…