Лозан Такев

Нещо ми се виеше свят… Знам, че е преходно. От Прехода е. Пуснах телевизора. От там премиерът обясняваше колко добре живеем вече, как доходите вече растат, а по щастие вече сме на по-добро място в световната класация, откакто той управлява процесите службите и медиите… Мина ми.

Вечерта се почувствах отново некомфортно. Болестта ми е такава. И лекарствата ми вече бяха свършили, а до деня на пенсията оставаха още цели две седмици. Отново пуснах телевизора. Борисов се оправдаваше за някаква къща в Барселона, жалваше се от съседа си по работа и обясняваше колко стабилно е състоянието на страната. Оправих се.

На сутринта ме притесни болка в сърдечната област. Но Бойко беше на своя пост. От екрана обясняваше отново ръста на вътрешния продукт, икономиката и стабилността на държавата. Успокои ме ниският процент на безработицата и престъпността…

Днес се сетих за дъщеря си. Отдавна не се е връщала от чужбина, където живее и работи. А после чух премиерът как обяснява, че вече децата ни се връщали окончателно у нас срещу 1200 лева от Социалното!? И пак ми стана едно такова спокойно…

Чудех се какво да правя в свободното си време. Направо отидох на новата отсечка от магистралата. Прекарах си чудно.

Закъсах с опорно-двигателните органи. Трудно ходех. Но чух премиера за стабилната коалиция при управляващите и вече ходех нормално, напук на корупцията, битовата престъпност - бяха вече заловили две кила ракия и двайсет кила арпаджик… Успокоих се…

Вдигнах внезапно температура. Ходих до летището да ми я измерят. Там ставаше най-бързо… А на летището Бойко Борисов и здравният министър от екрана на телевизията разясняваха мерките срещу коронавируса, макар нас коронавирус да не ни лови, свикнали сме с паразитите… Ние си имаме Герб.