интервю на Денчо Владимиров с Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели и директор на издателство “Български писател”

- Прави чест на Съюза на българските писатели и на Издателство „Български писател” , че участва  така представително в тези големи читалищни празници, празници на българската и световната култура, както виждам тук е почетен международно и Шекспир.

За разлика от други творчески съюзи, Съюзът на българските писатели очевидно „стратегически” не се е снишил, не се капсулирал като някакво затворено масонско общество, а предпочита да бъде активно по старата възрожденска традиция сред народа си.

Каква е Вашата оценка и за този Ваш писателски десант в Пловдив, градът, който за много хора, които не са разбрали това, бе доскоро даже столица на европейската култура?

- Не са много местата в България, където стойностната българска литература може да намира своя дом. Едно от тези места  е българското читалище „Христо Ботев - 1905  година” в Пловдив, с председател Красимир Воскресенски.

В това читалище вече за втора година Съюзът на българските писатели успява да показва пред прецизната пловдивска публика своята „продукция”, продукцията на издателство „Български писател”, а също и своята история, която през есента на тази година ще бъде 107-годишна.

А и на тези срещи тук, в това водещо българско читалище в Пловдив, българските писатели имат възможността да покажат пред обществеността своята  свързаност  с тракийската  земя.

Тракийската земя, която е всъщност в основата на българската земя, на България, защото знаем, че Мизия, Тракия, Македония са трите неотделими части на вечната българска държава.

А Пловдив като най-старият град в Европа, е център на цивилизация, с която могат да се гордеят малко държави на континента.

- Сигурно ще се намерят добре платени със сребро наши учени, които ще  кажат, че европейската цивилизация трябва да се търси някъде далече на запад, а не в българските земи… Как ще им отговорите?

- Винаги , когато съм в Пловдив, родното място на моя баща, се сещам, за това, което току-що казах…

НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ОТДАВНА СЕ НАМИРАМЕ В ЕВРОПА и не бива някои  да продължават да ни сочат пътя към ЕВРОПА И КАК ДА СТИГНЕМ в  Европа и до европейските ценности!

За това, че сме приели тези европейски ценности, има признание отпреди векове още, така да се каже - и на официално държавно ниво.

Още в началото на новото хилядолетие всички поданици, живеещи на територията на историческите земи на България, са получили от римските императори официален статут на свободни граждани, а не на роби!

На площад “Аржентина” в Рим съществува древен обелиск, който известява, че  в областите  Тракия и Мизия всички жители стават свободни граждани на Римската империя…

Така че, за сведение и на някои учени, ние, българите знаем своя произход - ние сме европейци, ние сме коренното население на Балканския полуостров, население, съставено от траки, българи, славяни, като това триединство е създало  една сплав, която е свързана и с най-великия от великите поети - ОРФЕЙ.

Ние трябва да сме много горди за това, че сме наследници на Орфей, роден е съвсем наблизо до Пловдив, в Родопите.

Никога не трябва да забравяме нашите преимущества в произхода си като народ… Наследници сме и на творците на българската азбука, на кирилицата, на която четат и пишат 350 милиона хора на планетата, наследници сме като български писатели на Климент Охридски, Черноризец Храбър, Константин Преславски, на патриарх Евтимий, на Григорий Цамблак, на Киприян и на още исполини на българското слово…

- Изредихте толкова вече забравени от миналото ни имена, не знам дали са останали някои от тях и в учебниците, “сътворявани стахановски” от десетки  частни и получастни бройлерни издателства на прехода всяка година…

Не Ви ли се струва, че при толкова опити за подмяна на историята ни, съществува подъл опит за подмяна и на националната ни култура?

- Българската култура не е преставала да съществува и през мрачните векове на робството! И тези мантри, в които ни се казва, че сме живели в петвековен мрак, трябва да си отидат на мястото в боклука.

Духовно България не е била превзета и никога не е била превземана. Та ние и в годините на робството сме имали до 1767 г. българска патриаршия, а пет години преди това монахът Паисий вече е разпалил неугасимата свещ на Българското Възраждане и Българското Просветление.

И това ни изпълва със законна  гордост! И тези, които ни учат какви трябва да бъдем и как трябва да се държим във „висшето европейско общество”, трябва да се ограмотяват от историята.

- Благодарим  Ви за споделените мисли, г-н Ангелов и Ви пожелаваме все така да отстоявате и в днешните  изпитания за държавата ни и народа ни една от най-здравите крепости на България - Съюзът на българските писатели.

Всички знаем, че след националните катастрофи народът ни, поразен от унизителния Ньойски договор, е отишъл да търси утеха и кураж не под балконите на министри и цар, а на народния поет Вазов…