ЗЛАТНА ВЪЗРАСТ
Нови стихове - 2020
ЗЛАТНА ВЪЗРАСТ
На Т.
Ще дочакаме златната възраст на сцена! -
избледняват очите, сребреят коси,
аз не съм оня Принц, ти - онази мома неродена,
над спектакъла тежка завеса виси.
Ще покрие тя сто завистливи Гордани -
аз главите на Змея ще отсека,
ти, любима, на стари години пак ще ми пристанеш,
още сила ще вдъхнеш в таз мъжка ръка.
Точно в златната възраст сам Бог ме орисал
да раздухам в огнището въглен и жар -
много песни за тебе не съм ни допял, ни дописал,
коленичим пак двама пред Божи олтар.
Хорът ангелски радостно нека припява,
а пък Господ да праща свещен благослов -
аз съм Принц, ти си Фея, не трябва до гроб да забравяме,
че и в златната възраст се влиза с любов.
МОИТЕ СТИХОВЕ
Моите стихове - мъркащи котета слепи -
те се борят самички за своя живот,
те са още страхливички и непрочетени,
на душа и на мисъл - стипчивият плод.
Моите стихове - котки със седем живота,
аз обичам ги всички - родени в нощта…
Те ще тичат след мене дори до Голгота,
жално те ще мяукат дори след смъртта.
Моите стихове! - с толкова обич ги писах -
ще прогледнат до края на земния път
и ще ме надживеят, така съм орисан -
да ги нося приживе тук, в лявата гръд.
Моите стихове - капчици кръв от перцето -
нека са епитафия те подир мен
и нека да драскат тоз живот по сърцето,
впили право в очите ви поглед зелен.
РИТОРИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Ако враг ми нападне страната отново
и отново сме с шепичка войнствена рат,
аз ще вдигна на крак с благо бащинско слово
и децата, що пръснах по белия свят.
На военния самонадеян министър
ще да му докладвам аз, о.з. капитан,
че поемам семейна отбрана над Искър,
че дължа на народа си свят тази бран.
Аз баща съм и дядо, и съм многодетен,
и ще браня до гроба си тази страна,
ама нека ми кажат кой носи ми цвете,
кой ми носи страдания, бомби, война…
И кого да обичам сам вече не зная -
аз жадувам любов, срещам само разврат…
Премиери, министри, признайте накрая -
кой е всъщност врагът ми и кой ми е брат!
ИМА ТАКАВА ДЪРЖАВА
…Да, народът туй е стадо овци,
ала все магарета ги водат…
Пенчо Славейков
Кой ви каза, че няма такава държава? -
Бог тук дал равнини, планини и моря,
и пет века могла тя да ги отстоява
само с чети с орлови пера.
Да, пет века я нямало тази държава,
тоз народ вътре в себе си просто я скрил,
тоз народ можел самичък да се управлява,
Киряк Стефчов, предателят, в грях се родил.
Тук покълнало светло Шишманово семе,
там плод вързал е древен Асеневски род…
Черногледецо, спри, отрицателю дребен,
ще възкръснем пак - древен и гневен народ.
Не със шоу и с чалга, а с обич и вяра,
с кръв и пот храм държавен да си съградим,
не магаре - водач, нека Лъв ни строява
и животът да стане по-хубав, амин!
Ще измислим, ще има такава държава -
не магарето пак, нека води Лъвът!…
И синът ми в такава държава остава.
И аз моля в такава да ме погребат.
ЕДИН ЖИВОТ
Един живот, о, Боже мой, недоразказан! -
да го разделям ли, да го обединя?…
На Коледа, подир войната на омразата,
проплакал съм на бяла коледна шейна.
Един живот, неизживян съвсем докрая,
какво ли трябваше да свърша по-напред? -
изучих точните науки, за да ви призная,
че кръстен съм в леда крайдунавски - Поет.
Един живот! - така и не узрях за проза
и само в стихове ще бъде тоз роман,
не го написах нито в черно, нито в розово -
ще моля Златния телец, ще го издам.
Не съм един Онегин, нито съм Чайлд Харолд,
но смесих дунавски и витошки живот,
романът няма да ви отегчи, ще ви зарадва -
в пустинята на прехода е цял народ.
Един Мойсей ще се роди пред Ханаана
и ще повярва моят род на Аспарух,
че е родител на Европата благоуханна
и че й вдъхнал този европейски дух…
Един живот, но в стих ще да го изживея
и ще го оцените, вярвам, подир век:
ох, имаше такъв сред нас, но вятър го отвея -
един човек и неудачник… И поет.
ДУШАТА МИ
Тази моя душа Ти ми вдъхна, мой Боже!
Озари ми живота Ти с нея, признай -
с нея, Божичко, сторих дори невъзможното,
Ти превърна живота ми в мъничък рай.
А ще трябва и да Ти я връщам накрая! -
преценявай как тъй я дотук съхраних -
в този век, уж модерен, а зъл и окаян,
как се борих за хляб, как творих своя стих.
Как не хванах вълната огромна за гребена,
как не сядах неканен на първия ред -
исках само със нещо да бъда потребен,
да заслужа такава душа - на Поет.
Вече Хронос ми шепне, че малко остава
и превърта стрелките на земния срок -
Ти от тази ми скръбно-лирична държава
скоро май ще ме вземеш, добричък мой Бог.
Но кой - знае защо няма паника в мене
и душата ми нищо до днес не сломи -
да напишем със нея стиха си последен,
и халал да Ти бъде, ела я вземи!
