Татяна Любенова,
член на УС на Дружеството на писателите в Плевен

Плевен се прощава с още един от литературните си таланти. Плевенското дружество на писателите осиротя отново, защото от редовете му е изтръгната една човешка личност, носеща през годините поетичното слово като факел.

На 20 февруари 2020 година ни напусна поетът Веселин Чернялски.

През май, тази година, Веско трябваше да отбележи своята 75-та годишнина.

Недоживя!

Веселин Чернялски (псевдоним на Веселин Борисов Ганчев) е роден на 14.05.1945 г. в село Горталово, Плевенско. Учител. Член на Съюза на независимите български писатели, на Съюза на българските писатели и на Дружеството на писателите в Плевен.

Автор на стихосбирките “Писма на сърцето”, “Есенна молитва”, “Очакване”, “Преход ли?”, “А времето през чучура тече”; на книжките за деца с гатанки-римушки “Познай, дете!” и “Гнездо на песента”, както и на краеведската книга “Поглед в миналото на село Горталово”.

През 2019 година излязоха от печат неговите две последни книги: “Въздишки по стръмното” - сатирична и социална поезия и “Чакат знак” - гатанки-римушки и стихове за деца.

Веселин Чернялски през целия си живот бе предан воин на Словото. Стихът му не блестеше с излишна метафоричност, но той ни водеше по пътеките на поетичното и ни правеше свидетели на истинските неща.

В тези стихове намирахме и възхищение от природата, и размисъл за смисъла на човешките дела, и гняв срещу онези, които обезсмислят кръвта и жертвата на предците ни, и една неотклонна и силна обич към родината, която ни съпътства ненатрапчиво във всичките строфи на поета.

А Времето през чучура изтече… То за нас изтече съвсем неусетно.

И ето че сякаш цяла вечност е минала от ония години, в които се събирахме ние, младите поети на нашия град, младите последователи на литературната традиция в Плевен, току що видели за първи път своите напечатани стихове, някои вече пристъпили в светая светих на Дружеството на писателите…

Аз помня Веселин Чернялски от това време. Тогава, когато за първи път чух стихотворението “Убих змийче” и онова за брадвата, която дреме до ствола на току-що разцъфналото дърво.

По пътищата на Живота се родиха много стихове - и мъдри, и емоционални, и пълни с философски прозрения, и осветяващи с искрите си едно младо и едно зряло време…

Стиховете, които са нашите белези. Своите Веселин Чернялски събра приживе в една солидна, около 200-странична книга, и я нарече “А времето през чучура тече”.

Тя остава за нас, живите, за да го помним през Времето.

И когато тръгнем по пътеките на поезията му, да потънем в един огромен свят, в който има всичко - и докосване до природата, и признания, и сълза, и слънце, и прозрение за поетичния хал, и любов, и разочарование, и преклонение пред подвига и личността на големите ни герои, и силни, точни оценки за днешния ни ден, и острота срещу лъжата, измамата и безчестието, и чистота на поетовия дух, и болка за България, и обич към красивата Чернялка, и приказност, и изповедност… поезия.

Благодарим ти, Веско, за Поезията! В нея ще бъдем заедно винаги!

Светла да е паметта ти!!!

Поклонението пред Поета ще се извърши на 22 февруари 2020 г. в родното му село Горталово.