Иван Енчев

22 февруари /събота/ 2020 г. - Ден за почит към покойниците

ЗАДУШНИЦА

Дядо, баба, тате, мама гаснеха,
все с очи към залеза на свои
непостигнати мечти далечни. -
Бяха те цъфтящи слънчогледи,
брулени от жилави камшици
на градушки и каприз на битието.
Дядо си замина с баба кротко -
сякаш бяха ни дошли на гости.
Братчето ми в пролетта угасна -
духната от вятъра свещица.
Тате го помете буреносен вихър
в лятото под моста на щурците.
Мама в есенна мъгла се срути -
канара, която ни крепеше вкъщи…
Онзи бързей - сляп крадец, изтече.
Бавната река от спомени остана.
Слънчогледовите тъжни залези
ослепяха с десет ненаситени очи.

1 март /неделя/ 2020 г. - Ден за прошка към живите

СИРНИЦА

В тази зимна вечер със роднини
сирна баница да си похапнем.
Прошка честна да си разменим.
Утре да запалим огън в двора. -
Който пламъците пръв прескочи,
с плам да поведе хоро голямо.
А развихри ли се българско хоро,
как душата ти сама ще дреме?!

Щом се радваме на прошката,
все ще има истинска надежда.
Знаем, че след Бялата неделя
Чист понеделник ще ни стопли.
Вярата в доброто свети вечно -
както в буря е Полярната звезда.
Минзухар от зимата не се бои.
С прошка пролетта е неизбежна!