29 НОЕМВРИ
29 НОЕМВРИ
Листо върху стъклото на колата
е капнало от мокрите липи.
Чистачката отчаяно се мята,
но все не може да го отлепи.
Пътувам, а в очите ми листото,
като предупредителен сигнал.
Ще спра и ще го отстраня, защото
от гняв съм като него пожълтял!
От есента е… Аз навлизам в нея.
Спокойното й слънце ме гнети.
Добре, че вдясно е добрата фея,
приела богородични черти.
Здрачава ни една и съща мисъл
и питаме се, гледайки назад -
кога, защо и кой ни е орисал,
да се открием чак по листопад?!
Листото - късно слънце - ще ни свети!
Да се разтворим в есенния ден
и да го преживеем като летен,
като последен и като рожден!
ПОКАНА
Ела и остани сега,
докато съм зелен и весел!
Годините не спят - след десет
ще се събуждам от тъга.
Решиш ли да наминеш ти
след още двадесет години -
дори душата да изстине,
сърцето ще се разтупти…
Но ако минат петдесет,
не идвай, даже да ме има;
ще бъде тягостно, любима,
извадим ли такъв късмет!
Ще легнат споменни мъгли,
взаимни упреци ще пламнат
и предпочитам да ме няма,
отколкото да ме боли…
Затуй ела при мен - сега,
докато съм зелен и весел;
незастрашен от близка есен
и непрошарен от тъга!
ТУРНЕ
На Васил Найденов
Отново заминавам на турне
по въздуха, преситен от въздишки.
Не искам тъжни погледи, поне
в тревожното предпролетно затишие.
След малко страх и риск преодолял
ще съм херметизиран в самолета -
една огромна сребърна стрела,
внимателно запратена в небето.
И в този кратък дискомфортен плен,
по светлите небесни коридори,
от думи и от звуци обгорен -
летя към вас, обичащи ме хора!
Изпращайте ме винаги с цветя,
задържайте ме в своите обятия,
защото някой ден ще излетя
и няма да се върна на земята.
Аз няма да изчезна без следа.
Пишете ми, оставям си адреса:
„Вселената, най-шумната звезда,
Солиста на небесния оркестър.”
ЗИМНИНА
Ах, този ненаситен градски ден!
След работа, насядали зад блока,
компоти правим, плодове ядем
и си говорим - мъдро и дълбоко.
И чак до полунощ казанът ври.
От къщи някой донесе ракия,
шепти с каква жена изневерил
и страстно от ракията отпие.
Изгряват по балконите жени.
Цигарите им доверчиво светят,
докато някоя се усъмни
в сезонната сплотеност на мъжете.
Съпругите дано да ми простят,
но аз съм убеден, че зимнината
не може да изхрани любовта,
а само я насочва към децата.
***
Свободата е глад.
Свободата е мрак.
Свободата е студ.
Свободата е самоизмама.
Тя е много далече
от теб и оттук.
Свободата е драма:
дълги стонове,
къса любов,
полутъжни веселия,
но приемаш все пак,
да си роб,
срещу хляб и постеля.
Стискай зъби,
дано ти простят
този порив накрая!
Свободата настъпва
едва след смъртта …
Всъщност… кой знае?!
КОШМАР
Сложното умиране започна!
Съжалявам - има за какво!
Пропилях - разсеян и порочен -
пълен с празни работи, живот!
Любовта и тя - не спря, горката,
да подготвя този сърцетръс:
В погледа - звезди, небе в душата;
тялото - в една могилка пръст!
Облаци, тунел, цветя и свещи -
мисля, че летя към “оня свят”…
Там една жена ще ме посрещне,
с упрек: „Ти поне си поживя!”
Притеснен от плачещи роднини,
сигурно личи, че съм вбесен!
Мъртъв съм и няма да ми мине;
как смъртта улучи точно мен!..
Май напразно се самооплаквам -
буден съм и жив - умрял от страх…
Пия водка в хола, а жената,
даже не разбра, че се „прибрах”!
ОПЕЛО
Жена му и жената на живота му,
разменят остри погледи над него.
Тече огнеопасно опелото,
а той - невъзмутим - лежи в ковчега!
Законната любов и незаконната,
подготвили безвременната загуба,
успяват - осветени от иконите -
да скрият, че се мразят, както трябва!
В очите - смут, в ръцете - свещ и цвете;
прииждат още спомени към храма,
за да го изпроводят на небето…
Човек - докато мигнеш и го няма!
Защо се молим богобоязливо
за здраве, свобода, любов и слава,
когато всичко времето изтрива,
а грохотът отгоре продължава?
Жена му и жената на живота му -
готови и в смъртта да го последват -
от утре почват битка за имотите!
Но този филм не бива да се гледа!
ЕРГЕНИАДА
„… демографската криза върви към катастрофа!”/из пресата/.
на И. А.
Романтични моми, незаклети ергени -
по предишни стандарти наричани „стари”-
Дават дума, че другата есен се женят,
но след пробната пролет отказват олтара.
Нарцистични маневри, безплодни години …
Чезнат старите българи, младите бягат,
а децата проплакват в случайна родина.
Ти си ретро-ерген и това те засяга.
Двете трети живот из албумите скитат.
Всява смут монотонната сянка на брака,
но - докато молитвено гледаш звездите -
пропиляваш жената, която те чака!
Тя наяве не смее - насън те прегръща;
всяка твоя усмивка я прави щастлива…
Любовта остарява в съседната къща -
ти я търсиш в Сандански, Силистра и Сливен!
