ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ
ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ
Не само младостта ни днес за вчера е носталгия.
Не само тя е спомена за приказни мечти…
Животът не е само в слободията и в чалгата.
Животът е да сме в една посока аз и ти…
Животът не е само в националната лотария,
ни в тотото на Пеевски дори.
Животът ни е виза. Виза за България.
И в нея да останем докрая аз и ти…
И в нея живи не да оцеляваме
и да не търсим хляба в кофите с боклук!
Освен в родината да вярваме в държавата.
13 века да сме тук и утре да сме тук…
Не само младостта ни предимно е причината
да се тревожим с вас за днешния си бит.
Та има ли по-скъпа дума от Родината,
от вярата по-страшен дефицит!?
Какво е щастието евроатлантическо,
когато тук балканският синдром
днес тласка непрекъснато фактически
децата да напускат бащиния дом!
А сити бяхме ние, здрави и доволни…
Разумно мина земния ни път.
Сега сме европейци, но сме болни,
от недоверие душите ни болят…
Безветрие в промяната тревожи
дори и първите - държавния глава!
Каквито думички в годината да сложим,
ще кажете престъпност е това…
Престъпно ли е, аджеба, простете,
да имат всички хляб, мечти, вода!?
Да вярват в стиховете на поета
и в думичките смърт и свобода!?
Престъпни ли са цел и идеали
и без решетки в къщи да живеем!?
Сега е в траен трафик Терминала.
А днес за утре да мечтаем май не смеем…
22 декември 2019 г.
КАК?
Електронно IT време:
пет джи дигитални схеми…
Пет джи електронни мрежи…
И край тях - безброй невежи!
И заради човешки грешки
няма как да изперем
днес кирливите си дрешки
при режим с вода през ден…
Питате: „Къде сме ние?”
Аз пък питам: как - не знам
с едно канче да измием
с вас очите си от срам!?
МЪЛЧАНИЕТО НА СВИНЕТЕ
Да ви имам преводача
на балканския модел!
Свинското отново скача.
Свинщините - без предел…
И е пълно пак с чуждици…
Вазов да мълчи ли пак
сред фалшиви политици
сам на коня без юнак!?
ЛЪВОВЕ В ЦИРКА
Бум на манежа: истински лъв…
Иначе цар, сред животните пръв,
а пък за мръвката, виж, помежду ни -
в клетка ни прави и нас на маймуни!?
В прехода всеки от нас е дресиран.
Утре ще пише, че бил репресиран…
НОВ ХИТ
В това е примерно таланта:
слезни от джип и пеш върви…
Вземи панелите, трабанта,
но мерцедеса остави!
КАК СЕ ФОРМИРА МНОЗИНСТВОТО
Май у нас, а и в Европа
днес певците и без ноти
всички граници минават…
С мисълта за малцинството
превилегии им дават…
Ток не плащат. И водата
им е често до колене…
Помощи от общината
получават непременно…
Без билетчета в трамвая,
в автобуса и в тролея,
без да учат, то се знае,
иска им се да живеят…
Виж, по-трудно е в метрото,
но и там ще предприемат
мерки и за малцинството
в новото „сполай ти” време…
Грижа първа за човека…
И така тече живота…
И така полека-лека
се оформя мнозинството…
ЕЖЕДНЕВИЕ
Купонът беше адски скучен.
Това ми е май първи случай.
Обидно ми е да се сетя…
И как отидох на банкета
без телефон и без таблета!?
ВЕСЕЛ ВЪПРОС
Кво вадис?
Канабис!
ТЕАТЪР
Сцената е свобода
да играем безвъзмездно…
„Като две капки вода”
зад завесата да влезнем
и полека да изчезнем…
Преходът е свобода.
Въздух с вредни политици…
И без хляб, и без вода
сред управници лаици
да сме прахови частици…
В двете капчици вода
преходът край нас изтича…
И в поредната беда
аз съм българче. Обичам
все след другите да тичам.
ЕКШЪН В СИМИТЛИ
Ни сърпът е сърп,
нито чукът е чук,
щом днес ренегати начело са тук,
щом Шайката води
уплашен народ
чрез вот,
на безценица купен пак вот,
а Дивият Запад е вече на юг!?
ФАКТ
Обърне ли се всъщност
палачинката,
се сменя бързо също
и Калинката…
4 ЯНУАРИ 2020 ГОДИНА
ПО УЛИЦА „ГУРКО”
Паметно шествие.
Повод тържествен.
Заупокойна братска молитва.
Тоя молебен
е някак естествен
в паметно ехо от кървава битка…
Тоя молебен
е клетвена дума
в храма, оставил завинаги вяра.
И досега е завет помежду ни -
ехо от Шипка през януари…
Всяка година тук,
всяка година
носим цветя с възрожденската песен.
Пак генерал Йосиф Гурко премина
по своята улица в София днеска …
4 януари 2020 г.
ДЕЦАТА ОТ ЯСТРЕБИНО
Фашизъм уж нямало…
Нямало мутри…
Какво са виновни децата, кажи!?
В Тузлука
зловещата кървава сутрин
се връща години
и още тежи…
История
в късче от снимка намерих…
От снимката питат очи на дете…
Това е и спомен от вчера.
От вчера.
А утре, знам,
утре са нямали те…
ДОПИСВАМ ВАПЦАРОВ… СЛЕД 110 ГОДИНИ
„Зная свойто място във живота
и напразно няма да се дам…”
Аз откак се помня, съм в Европа
на земя като една човешка длан.
Тридесет години - ала бала
в боя ни за хляб и свобода
с демокрацията - път през Терминала -
раната, оставила следа…
Тридесет години все не стигат
да съборим всичките стени…
Визите ни падат и се вдигат
нови визи в преходните дни…
Тридесет години с ренегати
в псевдо светло бъдеще вървим .
Няма как с такива демократи
истината в него да вградим!
Няма как на всеки километър
да останем с тях до края на света!
Винаги била е пет за четири
вярата ни в справедливостта…
Винаги била е и фалшива
истината в нашата страна.
Всеки тук е днес алтернатива,
а вапцаровата вяра е една!
И сега е пак инстанция последна -
изповед за родния ми дом…
Влиза тихо, кротко ще приседне
и ще си отиде мълчешком…
13 декември 2019 г.
АЛТЕРНАТИВАТА НА НИВАТА …
/Научно събщение/
Даже Яворов би написал:
Недей дочаква и зори.
Върви в лотарията трий!
…
За отдих спреш,
а свят се вий
и пак поглеж:
Трий!…
Трий, воле, трий !
…
И лучец еж,
водица пий
и пак поглеж!
Трий!…
Трий, воле, трий!
…
Така си мреш.
Така сме ний.
Така поглеж:
Трий!…
Трий, воле, трий!…
ПЕСЕН ЗА ПЕТКО ВОЙВОДА
На кастинг пореден Киряков изпадна
в поредната битка с Исляма…
Пред думите Иго,
Хайдутството славно
поставят сказуемо Няма…
Еничари нови в учебници бродят,
зачеркват герои и странници древни…
Кажи ми, кажи, ти, мой бедни народе,
кой в люлката робска те дебне!
Въстание няма…
Комитите ходят
немили недраги в Балкана.
Изгониха нагло и Петко Войвода.
Клането съжителство стана…
Историйо наша, историйо родна,
къде си, Любов, в песен вярна!
Пак Петко Киряков,
пак Петко Войвода
е хвърлен в тъмница край Варна…
ВЪПРОС НА ПРЕХОДА
През целия преход
сме заедно с вълци в кошарата…
И докога ще им сърбаме кротко
попарата!?
БЪЛГАРИЯ
Какво ще оставим на своите внуци?
Та ние не сме ли с вас тук бежанци!
България - карта в контейнер с боклуци,
страна на хайдути и на айдуци,
корупция в куфарче на чужденци…
България - в клетва пред Ботев и Левски,
отрупани в свежи цветя и венци…
И как да оставиш такова наследство,
и как да повярваш в дела комитетски,
когато са в тях днес
крадци до крадци!?
