ЗАКЪЛНИ НИ, ДЯКОНЕ ИГНАТИЙ
За творческата съдба на едно стихотворение
„С. Г: Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА” в Чикаго, САЩ?
Д. В.: Да ги има, за да ни има като българи. За да я има България.”
Това бе пожеланието ми , което отправих към читателите на най-големия български вестник в света /не само че излиза в 80 страници!/ в едно интервю преди две години с моя милост.
Интервюира ме очарователна българка, вече гражданка и на САЩ, поетесата и журналистката Снежана Галчева, президент на Салона за българска култура и духовност в Чикаго, интервюира ме като български журналист и писател-сатирик.
Но велика бе моята изненада, когато видях, че в представянето ми на голямата читателска аудитория на разпространявания по цял свят авторитетен български вестник, издаван в САЩ, съм представен не с хумористичния ми разказ „Как ме призна Америка”, с който спечелих първа награда за сатира в конкурса „Изящното перо”, а със …стихотворение - с текста на моята бардовска песен „КЛЕТВА ПРЕД ЛЕВСКИ”.
Вече бях публикувал стихотворението в цял цикъл от стихове в авторитетното електронно списание „Литературен свят”.
И ето как бях признат и от Америка и като поет!
А това за мен бе много важно признание.
Още е пресен споменът ми отпреди години, когато като спечелил конкурс за стихотворения за любовта и виното, бях поканен да ги прочета на гала вечер в Международния панаир.
Но… минути преди да започне четенето, на масата ми дойде момиче от столичните организатори на конкурса, за да ме извести, че нямало как да си чета наградените стихове.
Защото било дошла съорганизаторката - спонсорка на поетичния конкурс /небезизвестна пловдивска издателка и мислеща се за поетеса, бивша плодовита в миналото авторка на комунистически сценарии за манифестации и профсъюзни комунистически радостни и тъжни ритуали -б.а. /.
Та забранила въпросната, изписана в „Дума” като „Майка Тереза на българската култура” да прочета стиховете си.
Защо?
Ами …защото съм бил известен като журналист, но не и като поет!
Бях потресен от това поругаване над човешкото ми и творческо достойнство от забогатялата неизвестно как през прехода дама, обсипвана с какви ли не отличия на Прехода, че и държавни!
Но вместо да потърся обяснение от г-жа Анна Сендова, шеф на конкурса и журито, която безропотно изпълни разпореждането на важната дама, просто станах и си тръгнах омерзен и потресен от това какви чудовищни плодове е родил Преходът и в сферата на културата.
Та затова съм безкрайно благодарен на Америката, че ме призна и като поет със стихотворението ми за Левски, което бях написал като текст за нова българска песен по поръчка на хуманитарната организация “HELP THE NEEDY”.
Песента даже бе записана в изпълнение на известната певица Елена Чаушева по музика на Нешко Нешев, но пак усложнение - бе… замразена за разпространение заради опасния текст, удрящ по имиджа на демократична България!
Но ето, че опасната ми творба видя бял свят и в Америка.
Тенк ю вери мач, американци!
И сега винаги, на 19 февруари, денят на Голготата на Левски, си прочитам на глас това мое, известно вече и на другия край на света, стихотворение и повтарям ритулно финалните му клетвени слова - пред Дякона като българин: „ЗАКЛЕХ СЕ!”
КЛЕТВА ПРЕД ЛЕВСКИ
Препускат бясно с мерцедеси
пехливани мазни на властта,
на сребърник слуги - метреси,
продали съвест и душа.
Препускат бясно с мерцедеси
безродници у нас безчет,
Дяконе Игнатий - Левски, къде си
срещу злото да сбереш ни в комитет!?
Закълни ни, Дяконе Игнатий,
оттам отдето гледаш ни и днес,
закълни ни в своето разпятие
да съхраниме българската чест!
В земята, пребродена от тебе
днес кански вик се носи за пари…
Печели ли човек пари без труд
потребен е - иначе, уви!
“Ако печеля - печеля аз за себе си” -
туй верую скандират нашенци навред,
за тях, Апостоле, ти вече непотребен си
със своя страшен и велик завет!
Закълни ни, Дяконе Игнатий,
оттам отдето гледаш ни и днес,
закълни ни в своето разпятие
да съхраниме българската чест!
ЗАКЛЕХ СЕ!
