ФАЛШИВИ ПЪДПЪДЪЦИ
Събуди ги оглушителен писък на дърворезачка. Кирил скочи от леглото и надникна от прозореца на първия етаж. Машината беше паркирана пред входа на жилищния блок, а Стоян, съсед на Кирил, подаваше на пъргавия майстор еднометрови букови дърва, които бяха струпани там преди седмица.
„Зръннн… зръннн… зръннн…” - пищеше циркулярът на дърворезачката.
- Бай Стояне, точно днеска ли? - провикна се ядовито Кирил, но като разбра, че не го чува, затвори плътно прозореца.
- Ами сега му е дошъл редът на комшията - рече уклончиво жена му Венета и започна да оправя леглото.
- Неделята е отредена за почивка и хората имат нужда от спокойствие - натърти Кирил.
- И съботата също, а вчера се скъсахме от работа, имам мускулна треска - оплака се Венета.
„Зръннн… зръннн … зръннн…”
- Нашето е друго, не сме пречили на никого да почива. И може да сме се уморили, но пък няма да се охарчваме за зимнината.
Предния ден отидоха на вилното място с родителите на Кирил. Там браха домати, пипер и праскови, окопаваха и поливаха. Сетне напълниха и затвориха буркани с плодове и зеленчуци. В неделя щяха да предават по телевизията мач на любимия отбор на Кирил, затова той и жена му се прибраха надвечер вкъщи. Старците пък останаха във вилата, за да стерилизират бурканите.
Венета се отправи към банята, а Кирил се затвори в кухнята. Там тя го завари да разгръща готварската книга.
- Днес какво ще ни сготвиш? Пак ли зрял боб? - заинтересува се Венета.
- Още избирам….
Кирил беше чревоугодник и обичаше да готви. Първоначално Венета се отнасяше със снизхождение към увлечението му. Но откакто негови колеги му подариха готварска книга, той се оказа не толкова неумел готвач. „Тайната е в подправките”, скромничеше Кирил, когато гостите го обсипваха с похвали.
Напоследък старият фасул стана една от еженеделните гозби на Кирил. Работеше на жп гарата и този месец също не беше получил цялата си заплата поради финансовия недоимък на БДЖ.
- Ето една рецепта за фалшиви пъдпъдъци - рече Кирил и се зачете. - И продуктите имаме. Майка и татко купиха кайма и яйца. Тъкмо ще ги изненадаме, като се приберат.
„Зръннн… зръннн… зръннн…”
- Ама тая дърворезачка вече ми къса нервите - намръщи се Кирил. - Казах на бай Стоян, че сме минали на отопление с дърва за по-икономично и той веднага изнесе акумулиращата печка. Синът му Владо рейнджър стана и сигурно получава добри пари, а той…
- Разчу се, че Владо се бил записал в батальона за Ирак. Дори му били дали авансово хиляда долара - въздъхна завистливо Венета.
- Е, аз съм жепеец, а не рейнджър. Там се води партизанска война и няма за какво да му завиждаме.
Венета отиде да преподреди бурканите в мазето, а Кирил се зае с приготовлението на обяда. Омеси каймата с подправките. Обви с нея всяко сварено яйце, като оформи главата и тялото на пъдпъдъка. Постави му очички от зрънца черен пипер, клюнче от морков и крилца от сурови картофи. Нареди фалшивите пъдпъдъци в тавичка, прибави мазнина, бира и картофи и я пъхна във фурната.
Още от антрето Венета долови апетитния аромат, идващ от кухнята. Но пък в хола се носеше на талази тютюнев дим. Кирил седеше по бермуди пред телевизора с цигара в ръка и без настроение. Отборът му губеше.
- Колко пъти съм ти казвала, че като пушиш, трябва да отваряш прозореца? Виж къде изтръскваш пепелта! За тебе пепелник няма ли? - викна Венета.
„Зръннн… зръннн… зръннн…”
- Сега пък на пожарникар ли ще се правиш? - настръхна Кирил. - Я по-добре вземи да зашиеш дупката в джоба на панталона ми!
- Че какво имаш да слагаш в него? Ти даже и стотинки нямаш…
- Рейнджър ли искаш да стана, а? - сопна й се Кирил.
- Ти една брава не можеш да оправиш, та рейнджър ще ми ставаш. Заяжда и едва отключвам и заключвам вратата на мазето…
Някой позвъни на входната врата. Кирил отвори. Беше съседът Стоян.
- Кире, вчера ви видях да носите домати от вилата, дай ми няколко назаем - помоли той. - Владо си дойде за малко, колкото да се сбогуваме. Утре излитат за Ирак. Поне една салата с домашни домати да му направим, за друго няма време.
- Ще ти дам, бай Стояне, от най-хубавите… чакай, чакай…
Кирил изтича в кухнята и след минута се върна с доматите и дъхавата тавичка.
- Заповядай и внимавай да не се опариш. Специалитетът се казва „фалшиви пъдпъдъци”. Аз съм го приготвил. Надявам се да е вкусно… Почерпи Владо от нас…
- Ама как така бе, хора…
- Хайде, хайде, от все сърце ти ги давам… - рече Кирил и побърза да затвори вратата.
