ЗАВОЯТ
Черната лимузина наближаваше острия завой на главната улица на селото, когато ненадейно кон се блъсна в дясната й страна. Шофьорът натисна спирачката, гумите изсвистяха, колата зави рязко вляво, удари се в бордюра и спря. Пътуващите в нея млади съпрузи изскочиха пребледнели от купето, а препускащият кон изчезна в близката пресечка. Мъжът понечи да хукне след него, но се възпря. Отиде до другата страна на автомобила и се хвана за главата - задната врата беше хлътнала.
- Чий е този кон? - провикна се той и се огледа за свидетели.
Улицата беше безлюдна. Доскоро седящите на пейките пред къщите си старци сякаш се бяха изпарили в свечеряващия се ден.
Жената забоде пръст в клаксона на колата. Измежду черниците от двете страни на улицата се разнесе звук като цвилене.
- Що си се разсвирила ма? - ядовит глас се опита да се пребори със звука, който изведнъж секна. - Какво искаш?
От близката дворна врата надничаше съсухрена възрастна жена, скръстила ръцете си под домашно тъкана престилка.
- Търсим един кон. Блъсна колата ни и избяга. Знаеш ли чий е?
- Че откъде да знам? Има много коне в селото…
- Този беше с червен косъм и черна опашка. Удари се в колата и се изгуби нататък - посочи с ръка пресечката мъжът.
- Как така ще ви удари?! В нашата махала всички коне се кротки. Сигурно вие сте го халосали. То аслъ на тоя проклет завой само катастрофи стават. Мине се не мине месец и някой пиян-залян шофьор току се прасне в дувара ни. Кой какво прави, ние все майстори викаме, все ограда ремонтираме… Хайде, махайте се!
- Чакай, бабо - приближи се към нея мъжът. - Ела да видиш хлътналата врата на колата. Как може странично да ударим коня? На тротоара отсреща се суши царевица, явно някой е подгонил животното и то се блъсна в нас…
- На когото е царевицата, него питайте! Нищо не съм видяла и чула… Махайте се! - пропъди ги отново старицата и се прибра.
- Петьо, нека да поразпитаме хората отсреща, може пък да знаят чий е конят - предложи жената.
Двамата пресякоха улицата и Петър почука на входната врата, пред която беше разстелена царевицата. Мигновено из двора се разнесе яростно лаене.
- Аз коскоджамити звънец съм курдисал, те пак си тропат. Е, как ще ни уважават в Европата с тези ориенталски табиети? Европейският съюз изисква всеки дом да е оборудван с входен звънец. Ето, аз лично си изпълних задължението, а други провалят реформата. Продължават да тропат и разлайват кучетата - мърмореше мъж зад вратата, като щракаше с ключове и махаше резета.
Най-сетне вратата се отвори и пред Петър и жена му застана трътлест човек с джобна кърпа на главата. Огледа ги разучаващо и се втренчи в найлоновите чорапи на жената.
- Хващам се на бас, че сте от града. Така ли е?
- Оттам сме, ама… - опита се да му каже за произшествието Петър.
- Входен звънец имате ли?
- Да. Извинявай, в бързината не видях копчето, защото…
- Ха сега го натисни, както си му е редът!
Петър неохотно натисна белия бутон на електрическия звънец. Лаенето секна, а от къщата се дочу мелодичен звън.
- Ето, разбрахте ли как съм ги дресирал? По европейски! По-голяма реклама от тази нийде няма. Каква порода търсите?
Насърчен от прекия въпрос, Петър услужливо уточни:
- С червен косъм и черна опашка. За породата нямам никаква представа…
- А, породата е много важна, също и родословното дърво.
- Хайде сега пък и родословно дърво… Мога само да предположа, че левият му заден бут е силно натъртен. А това е сигурен белег от удара.
- Моля, моля - възнегодува селянинът. - Моите елитни кучета не са бити и нямат никакви дефекти. Ако си дошъл да купуваш, избери си и да се пазарим!
Едва сега Петър схвана станалото недоразумение и рече с пресилена усмивка:
- Абе, човек, аз ти говоря за кон. Изскочи оттука, блъсна колата ни и избяга. Сега го търсим, по-точно - издирваме стопанина му, за да ни плати щетите. Та затова ти казвам, че е с червен косъм и черна опашка, майната й на породата! Знаеш ли чий е?
- Аз съм кучкар, а не коняр - каза с достойнство селянинът. - Обадете се в полицията, тя ще открие сайбията му.
- Виж сега. Връщаме се от сватба. Пил съм, колкото за табиет. Ако се обадя, ще ме проверят за алкохол. Пък и Петя, жена ми, също пи…
- Бре, мама му стара, вече се мръква, а аз още не съм прибрал царевицата. Чакайте тука, сегинка се връщам… - разбърза се кучкарят и притича към навеса.
Увлечени в разговора, Петър и Петя не бяха забелязали, че слънцето е залязло. Прозорците на близките къщи вече светеха и листата на черниците процеждаха скъпернически мижава светлина върху тротоара. Уличните лампи гледаха с мъртви очи дрезгавината под тях.
Селянинът се появи с куп чували.
- Хората са уморени от кърска работа и рано си лягат. След малко ще стане тъмно като в кучи задник. Ако не внеса царевицата, на сутринта няма да я намеря. Политиците могат да крадат денонощно, ама на село се краде най-вече нощем. Раздържай, булка, а пък ние с мъжа ти ще пълним - подкани ги безцеремонно той.
Когато пренесоха чувалите с царевицата под навеса, Петър и Петя измиха ръцете си на чешмата и се вгледаха очаквателно в кучкаря.
- Наблизо живее кираджията Здравко. Питайте него. Лесно ще го намерите: свивате в първата пресечка вляво и сетне пак вляво, до вратата му има голям орех. И няма да казвате, че аз съм ви пратил. Пък ако ви потрябва някога куче от сой, евтино ще ви го дам. Нали вече сме свои хора?
Двамата се полутаха в тъмнината из непознатите улици и за тяхна изненада изведнъж се озоваха под голям орех. Нямаше нужда да чукат и да викат. Портата беше отворена широко и под запалената лампа зад дъсчена ограда дребен човек доеше овце.
- Аз нямам кон - отрече Здравко, като разбра за какво го търсят.
- А в тази каруца себе си ли впрягаш - попита с ирония Петя.
- Кобилата.
- С червен косъм и черна опашка?
- Аха.
- Тя къде е сега?
- Ами прибра се преди малко…
- Прибрала се значи. Сама? Ела да видиш в какво състояние е мерцедесът ми. И то заради твоя кон, впрочем - кобила - поправи се Петър.
- А вие свидетели имате ли? - хитро го погледна Здравко.
- Изпокриха се…
- Тогава какво искате от мене? Кон търсите, свидетели нямате… На, пийнете си прясно издоено млекце за здравето на кобилата и се измитайте - талигаджията поднесе бакърчето към Петя, но тя се дръпна с погнуса.
Здравко се засмя, издуха пяната и започна да пие млякото с големи глътки.
- Петьо, хайде да си тръгваме. Има и друг начин да си плати, ще го съдим - закани се Петя.
Двамата излязоха на улицата. Мракът се беше сгъстил и те вървяха мълчешком.
- И каква стана тя. Здравко ще си пие млякото, а за нас май ще остане студената вода - каза сякаш на себе си Петър, докато наближаваше колата.
Но изведнъж се спря втрещен. Сетне се впусна с протегнати ръце към автомобила. Той беше сплескан до неузнаваемост, а върху ламарината личаха следи от верижен трактор.
- Сляп ли е бил?! - изкрещя Петър и се свлече на бордюра.
Петя немощно се строполи до него и зарида.
Съсухрената старица подаде главата си от пролуката на дворната врата.
- Аз нали ви казах да се махате! - припомни им тя и залости входната врата.
