МЕЧКИ В ЗАВОДА
Изпълнителният директор на завода беше в командировка в чужбина, затова ми се стори странно повикването от секретарката му да се явя лично при нея.
Влязох в стаята на презастарялата мома и чинно застанах пред нея с бележник и химикалка в ръце.
- Не се налага да записваш - нареди тя. - В заповедта на шефа за зимната подготовка на предприятието ни има точка, която се отнася за тебе. Забравих да ти я предам навреме, а днес е трети. Ето ти препис и бързо действай.
Прибрах се в канцеларията на снабдителите и потърсих точката в заповедта. Прочетох: „13. Да се купят две мечки. Срок: 03.11.1993 г. Отговорник: М. Мечкаров” и първо си помислих, че това е някаква несмислена шега. Погледнах собственоръчния подпис на шефа и положения върху му печат и съмнението ми постепенно се изпари, но не и недоумението ми.
Предобед с шофьора Митко се озовахме при мечкарите в село Катуница.
- Минка и Дончо не са за продан - попари срочната ми задача стопанинът на танцуващите мечки. - Мене ранят, челядта ранят, не моим без тях…
- Ама те вече са остарели - посочих излинялата им козина, за да подбия евентуалната им висока цена. - По-млади ще си намерите…
- Ами, ами, докато ги научим на мурафет, гладни ша стоим.
- Виж сега, човекът е дошъл да изпълни важна екологична и стопанска задача - намеси се в кандърдисването Митко. - Зима идва, как ще ги изхраните до пролетта, като сте ги отучили от зимен сън?
- Абе, намерили сме колая - почеса се под капата си мечкарят.
- Как? - заупорства Митко.
- Фирмена тайна - дръпна се стопанинът.
- Медна жица краднем бе, батка - гордо го издаде синът му. - Ехей, аз съм описан в Книгата на Гинчо за рекорд 4 километра отрязани проводници само за един зимен сезон, пък за килата хич не питай…
- Ето, виждате ли, гладни няма да останете - опита се да ги обнадежди Митко.
Синът отведе баща си настрана и така започна да го придумва за продажбата, че изкуствените му златни зъби непрекъснато проблясваха.
- За Минка броиш 5000 лева, а за Дончо - 3000. Минка е баш мурафетлийката. За таз пара ачик ти ги харизвам, ша знайш. Каил ли си? Хай да е хаирлия! - рече тържествено стопанинът и силно раздруса ръката ми.
Натоварихме животните на пикапа и тъкмо потеглихме, когато от прага на къщата проехтяха вайканията и клетвите на мечкарката, която страдалчески започна да си скубе косите.
- Млъкни ма, кат ги поохранят, ша си ги краднем - дочух да подвиква към нея мъжът й.
Вързахме мечките в едно от халетата на завода. Складовете бяха препълнени със застояла и нереализирана от години продукция от консерви и компоти, които станаха чудесна храна за животните.
Когато шефът се върна от командировката, побързах лично да му докладвам за блестящо изпълнената задача.
- Какви мечки?! - повдигна рунтавите си вежди той.
- Минка и Дончо…
- Абе, Мечкаров, ти полудял ли си, що ли?! Доколкото си спомням, трябваше да купиш две печки. Не се ли досети, че е станала печатна грешка? Ако не възстановиш накуп парите, дето си платил за мечките, ще се удържат от заплатата ти.
Хукнах към канцеларията и набрах телефонния номер на мечкаря.
- Много сме заети с тая пуста тел, аркадаш. Задръж хайванчетата до пролетта, пък сетне ша са разберем - рече той и прекъсна връзката.
Междувременно в града и региона се беше разчуло за двете мечки в завода. Учители започнаха да водят класовете си за онагледяване на уроците по зоология. А пък Минка и Дончо сякаш бяха закопнели за публика и с удоволствие забавляваха децата с номерата си.
Когато заприиждаха екскурзианти от близки и далечни краища на страната, въведохме входна такса. През антрактите потръгна и продажбата на консерви и компоти за гладните и жадни посетители. За пръв път от три години работниците взеха в пълен размер не само заплатите си, но и премии.
В началото на пролетта позастарялата мома ме привика при шефа.
- Народът е петимен за хляб и зрелища, пардон, за консерви, компоти и зрелища - отбеляза мъдро той. - Затуй съм дал заявка за доставка на екзотични диви животни от чужбина с цел обособяване на зоокът и цирк в завода. А теб, Мечкаров, от днес те преназначавам в звероукротител.
