Тодорка Николова

(Мина Карагьозова, „Душата - горе!”, Издателство „Български писател”, София, 2019, второ издание - е-списание „Литературен свят”, бр. 124, януари, 2020)

Излезе от печат четвъртата поетична книга на Мина Карагьозова: „Душата - горе!”. Признавам, тази книга ме грабна още с първите си страници и не само с провокиращото си заглавие. Грабна ме със своите драматични откровения, с философските си размисли, които носят заряда на своеобразен поетичен натюрел.

Болката, изразена в поетичните строфи на авторката, звучи като своего рода заклинание към онова, което се случва в живота. Говоренето от първо лице прави още по-силни поетичните изповеди в книгата.

Темата за най-близките й хора: майка, баща, приятели, които не са сред живите, заема доста голяма част от нейното творчество. Тази тема е лайтмотивът в поетичните изповеди на Мина Карагьозова, а особено силни и вълнуващи са строфите, посветени на отишлите си от този свят нейни родители:

„Как да ти бъда водач във света на тъгата, татко,
ти си ме учил само на радост.
Като блясък на мълния мина животът ти кратък -
сякаш без детство и сякаш без младост…”
„Татко”

Разбира се, в трудната равносметка на поетесата, има няколко изключително силни акцента: смъртта, любовта - споделена или не, и предателството. И всичко това е преживяно, осмислено, в поетичните строфи липсват фалшът и позата.

Ако добавим и умението на авторката свободно и майсторски да борави със словесните послания, вече ще знаем защо стихотворенията в книгата носят белега на едно неповторимо, поетическо вдъхновение.

Иначе Мина Карагьозова не би могла така майсторски, така искрено да ни представи страданието - показател за наранената й душа. Философското обобщение на мерената реч в отделните поетични творби е разковничето, което опазва авторката от безразличието, от досадата и от равнодушието.

Тя е силната, макар че понякога болката е дълбоко затаена в душата и в сърцето й, без да може да я сломи. И най-важното: вярваме на всяка казана от поетесата дума, защото нейната болка не е измислена, нито театрализирана.

Тя е истинска и читателят го усеща с душата си. Страда заедно с авторката, защото строфите в книгата са изречени честно. И смело в определени случаи…

„Болни сме, Господи!
Земята е болна,
човечеството е болно…
Какво ще се случи още?”
„Цената”

Тука ще припомня думите на небезизвестният Христо Радевски, който казва: „Никой не може да каже по-хубави, или по-лоши думи за един поет от това, което собствените му творби казват. Защото мнението за всяка поезия - добра или лоша - е мерило за вкуса и интелектуалната висота на нейния читател…”

В този смисъл мога да твърдя, че четейки стихотворенията на Мина Карагьозова, няма как да не съпреживеем нейният свят на страдания, на радост, и на болка, които неволно усещаме като свои.

В поетичния калейдоскоп на „Душата - горе” ние откриваме три важни въпроса, зададени от авторката: „Къде е любовта?”, „Къде е омразата?”, „Къде са болката и страданието?”

Отговорите, които четем, не ни изненадват с творческите метаморфози на поетесата, извисили се до философското прозрение, защото такова е нейното цялостно творчество: връзката й с духовно-нравствените проблеми на обществото, с нейните личностни вълнения.

„…Затова ти се моля, Господи,
/и сега е навярно моментът /
помогни ми да разбера коя съм
и хората да ме приемат…”
„Лято”

Ние знаем коя е Мина Карагьозова и отдавна сме я приели като един изключително интелигентен и ерудиран поет и критик. Нейната поезия е умъдрена, зряла, разумът и емоциите са в хармония. Споделеното е разбираемо, адресирано точно, и това допълва и доразкрива представите ни за авторката.

Вярно е, долавяме нови нюанси, различни от тези в предишните й поетични творения, но тя не забравя веруюто си да е яростен противник на фалша, на лицемерието и лъжата. Въпреки, че е наранявана много пъти, опознала мъката и горчилката, Мина Карагьозова е странен оптимист:

„Аз избрах своя връх, свободата да тръгна към него,
свободата от земните страсти, животи и смърт.
И стремително, леко, плавно, красиво и нежно,
мойте струни над бездната, въпреки всичко звънят…”
„Пътят”

„Душата - горе!” е от онези поетични книги, които допълват представите ни за автора, доразкриват ни неговият творчески свят, обогатяват огромната лавица на родната поезия с още едно достойно произведение.

И понеже животът е кратък, а времето невъзвратимо, читателите искат да четат произведенията на умни и талантливи поети. С чиста съвест им препоръчвам поетичната книга на Мина Карагьозова.